— Ти уби човек заради мен!
— Не ми дължиш нищо — отвърна той рязко. — Любовта ми към теб не те обвързва с нищо.
Независимо колко пъти ми го бе доказвал с действията си, всеки път изтръпвах, когато кажеше, че ме обича.
— Не искам да те нараня, Гидиън — казах аз тихо.
— Тогава не го прави — отвърна той и ме целуна нежно. — Хайде да вечеряме, преди лазанята да е изстинала.
Преоблякох се във фланелка на „Крос индъстрис“ и взех назаем от Гидиън едно долнище на пижама, на което се наложи да навия крачолите. Сложихме свещи на масата в хола и вечеряхме седнали на пода с кръстосани крака. Гидиън остана с любимия ми пуловер, но смени панталоните си с черен анцуг.
Облизах капката доматен сос от устните си и продължих да му разказвам как е минал денят ми.
— Марк се опитва да събере кураж и да предложи брак на партньора си.
— Ако не греша, те са заедно от доста време.
— Още от колежа.
Гидиън се усмихна.
— Сигурно е трудно да зададеш този въпрос, дори когато знаеш какъв ще е отговорът.
Сведох поглед към чинията си.
— Корин нервна ли беше, когато ти предложи?
— Ева — започна той и после направи дълга пауза, докато вдигнах глава, — няма да обсъждаме този въпрос.
— Защо?
— Защото няма никакво значение.
Вгледах се внимателно в лицето му.
— Как би се чувствал, ако знаеш, че в миналото съм приела предложението на някой друг? Въпросът ми е съвсем теоретичен.
Той ме изгледа ядосано.
— Това е съвсем различно, защото знам, че никога не би приела предложението на някой мъж, освен ако не държиш на него. Това, което изпитвах аз, беше… паника. И чувството не изчезна, докато тя не развали годежа.
— Купи ли й пръстен?
Заболя ме при мисълта, че Гидиън е обикалял магазините и е търсел пръстен за друга жена. Погледнах пръстена, който бе купил за мен.
— Онзи пръстен нямаше нищо общо с този — отвърна той тихо.
Стиснах ръката си в юмрук, сякаш се страхувах да не ми го вземе. Гидиън се протегна и сложи дясната си ръка върху моята.
— Купих пръстена на Корин от първия магазин, в който влязох. Нямах представа какво точно търсех, затова избрах един, който приличаше на пръстена на майка й. Така че нещата бяха различни, ще се съгласиш ли с мен?
— Да.
Не бях поръчала пръстена специално за Гидиън, но бях обиколила шест магазина, преди да намеря подходящия. Беше платинен, с вградени черни диаманти и със своята елегантна мъжественост и смелия си доминантен стил ми напомняше на моя любим.
— Съжалявам! — Намръщих се. — Държа се като пълна глупачка.
Гидиън вдигна ръката ми до устните си и целуна кокалчетата.
— И аз понякога се държа така.
Думите му ме накараха да се разсмея.
— За мен Марк и Стивън са идеална двойка, но Марк има една теория, според която в определен момент мъжете изпитват непреодолима нужда да се оженят, но това чувство бързо отминава, ако желанието им не се изпълни веднага.
— Мисля, че всичко се свежда до подходящия партньор, а не до подходящия момент.
— Стискам им палци всичко да се нареди — казах аз и вдигнах чаша. — Искаш ли да погледаме телевизия?
Гидиън се облегна на дивана.
— Единственото, което искам, е да бъда с теб, ангелче. Нищо друго не ме интересува.
След вечерята разчистихме заедно. Протегнах се да взема чинията, която Гидиън беше изплакнал, за да я сложа в миялната, но той направи лъжливо движение. Остави ловко чинията на плота и ме хвана за ръката. Сложи другата си ръка на кръста ми и ме завъртя в танц. От хола се носеше музика, чувах красивия чист глас на певицата.
— Кой пее? — попитах, останала без дъх от допира на силното му тяло, което се движеше, притиснато до моето.
Желанието, което винаги тлееше между нас, се разгоря, почувствах се отново изпълнена с живот и енергия. Всяко нервно окончание по кожата ми се напрегна в очакване на неговия допир. Усетих как страстта ми се надига и се превръща в нажежено очакване.
— Нямам представа.
Той ме завъртя в кухнята и ме поведе към хола. Водеше майсторски и аз се отпуснах в ръцете му. Наслаждавах се на факта, че танците са страст, която споделяме, и се изумявах на щастието, което той очевидно изпитва от това, че е с мен. Същото усещане за щастие се надигна и в мен, стъпките ми станаха леки, имах чувството, че се носим по въздуха. Когато влязохме в хола, музиката стана по-силна. Чух, че в песента се споменават думите „тъмен и опасен“ и се препънах от изненада.