Извих гръб, когато ръката му се плъзна под фланелката ми, обхвана голата ми гърда и започна да масажира зърното й между палеца и показалеца си.
— Толкова си мека — измърмори той. Стигна с целувки до слепоочието ми и зарови лице в косата ми. — Толкова много обичам да те докосвам.
— Ти си съвършен! — Мушнах ръце под ластика на анцуга му и обхванах с ръце голото му дупе. Мирисът и топлината на кожата му ме опияняваха, чувствах се замаяна от страст и желание. — Истинска мечта.
— Ти си моята мечта. Господи, колко си красива.
Устните му се сляха с моите, стиснах здраво косата му и го притиснах до себе си, обвила ръце и крака около него. Целият свят изчезна и пред мен остана само той. Допирът му. Звуците, които издаваше.
— Харесва ми това, че ме желаеш толкова много — каза с дрезгав глас. — Не бих могъл да го понеса, ако само аз се чувствах така.
— С теб съм, миличък — обещах му, движейки пламенно устни под неговите. — Изцяло съм с теб.
Гидиън сложи едната си ръка на тила ми, а другата на кръста. Настани се върху мен, твърдото му тяло потъна в мекотата на моето, членът му се доближи до вулвата ми и той раздвижи бедра. Въздъхнах и забих нокти в твърдото му като скала дупе.
— О, да — простенах безсрамно. — Толкова ми е хубаво с теб.
— Ще ти стане още по-хубаво, когато го вкарам — измърка той.
Захапах нежно ухото му.
— Да не се опитваш да ме убедиш да стигнем докрай?
— Не е необходимо да стигаме никъде, ангелче. — Започна леко да смуче шията ми и вагината ми веднага се стегна. — Мога да ти го вкарам и тук. Обещавам ти, че ще се почувстваш чудесно.
— Не знам. Вече не съм такова момиче.
Ръката на кръста ми започна бавно да сваля бикините. Престорих се, че се съпротивлявам и издадох тих звук в знак на протест. Кожата ми гореше от допира му, тялото ми се събуждаше, за да отговори на нуждите му.
— Шшшшт — прошепна той и допря устни до моите. — Обещавам, че ако не ги хареса, веднага ще го изкарам.
— Не вярвам тази реплика да е работила някога!
— Не е реплика, казвам го съвсем сериозно.
Стиснах с ръце стоманените извивки на бедрата му и започнах да се търкам в него, бях съвсем наясно, че няма нужда от никакви заучени реплики. Само с един жест можеше да вкара в леглото всяка жена, която поискаше. За щастие, искаше само мен.
Продължих да го дразня, доволна от закачливото настроение, в което беше.
— Обзалагам се, че казваш същото и на другите момичета.
— Какви други момичета?
— Нали знаеш каква слава ти се носи?
— Но ти си тази, която носи пръстена ми. — Той вдигна глава и отметна с пръсти косата от лицето ми. — Животът ми започна в деня, в който те срещнах.
Думите ми подействаха като удар. Преглътнах трудно и прошепнах:
— Добре, печелиш. Можеш да го вкараш.
Сянката изчезна от лицето му и по устните му се разля усмивка.
— Господи, луд съм по теб.
Аз също се усмихнах.
— Знам.
6
Събудих се обляна в студена пот, сърцето ми блъскаше до пръсване. Лежах в голямото легло и дишах насечено, а умът ми се мъчеше да се отскубне от лапите на съня.
— Махни се от мен!
Гидиън. Господи!
— По дяволите, не ме докосвай!
Отметнах завивките, изтърколих се от леглото и се затичах към стаята за гости. Започнах като обезумяла да търся пипнешком ключа на лампата, накрая дланта ми се удари в него. Изведнъж стаята се обля в светлина, видях Гидиън, който се гърчеше в леглото, чаршафите бяха омотани около краката му.
— Недей! О, господи… — Гърбът му се изви като дъга над леглото, ръката му стискаше чаршафа в юмрук. — Боли!
— Гидиън!
Мастурбираше ожесточено. Изтичах към леглото, сърцето ми се късаше, когато го гледах така потънал в пот. Поставих ръка на гърдите му.
— По дяволите, не ме докосвай! — изсъска той, сграбчи китката ми и я изви толкова силно, че извиках от болка. Очите му бяха отворени, но погледът му беше замъглен, очевидно все още беше в капана на кошмара.
— Гидиън! — Опитах да се освободя от ръката му.
Изведнъж се изправи, дишаше тежко, а погледът му бе обезумял:
— Ева. — Пусна ме, като че ли ръката ми го бе опарила, отметна потната коса от лицето си и рязко стана от леглото. — Господи, Ева… нараних ли те?