— Виж какво — започна Диана и извади от джоба на полата си визитна картичка, — много скоро ще стигнеш до заключението, че Гидиън Крос само те е използвал, за да накара Корин Жиро да ревнува и да се върне при него. Обади ми се, когато ти просветне. Ще чакам.
Взех визитката.
— Какво те кара да мислиш, че знам нещо важно, което да споделя?
Пълните й устни се свиха в тънка линия.
— Това, че какъвто и да е бил мотивът на Крос да се захване с теб, ти успя да го докоснеш. Леденият мъж започна мъничко да се топи заради теб.
— Може и така да е, но вече всичко свърши.
— Това не означава, че не знаеш нищо интересно, Ева. Бих могла да ти помогна да решиш какво си заслужава да споделиш с медиите.
— Каква е целта ти?
По дяволите, нямаше да стоя безучастна, докато някой се опитва да вземе Гидиън на прицел. Щом е решила да се захваща с него, щях да направя всичко възможно да й попреча.
— Този мъж има тъмна страна.
— Всички имаме тъмна страна.
Доколко познаваше Гидиън? Какво бе разкрил той пред нея по време на техните… отношения? Ако изобщо е имало такива?
Не бях сигурна дали някога ще дойде момент, когато мисълта, че Гидиън е имал интимни отношения с друга жена, няма да ме кара да изпитвам животинска ревност.
— Защо не отидем някъде да поговорим? — опита се да ме убеди тя.
Хвърлих поглед към служителя на рецепцията, който любезно се преструваше, че не ни забелязва. В момента бях твърде лабилна емоционално, за да се занимавам с Диана, а разговорът с детектив Грейвс не ми даваше мира.
— Може би някой друг път — отвърнах, като нарочно си оставих вратичка. Възнамерявах да държа репортерката под око.
Чад, мъжът, който беше дежурен на рецепцията тази вечер, усети тревогата ми и приближи към нас.
— Госпожица Джонсън точно си тръгваше — обърнах се към него аз и си наложих да се отпусна.
Детектив Грейвс не бе успяла да уличи Гидиън в нищо, една репортерка на свободна практика нямаше да се справи по-добре от нея. За съжаление, много добре знаех колко често и как безпроблемно изтича информация от полицията. Баща ми, Виктор Рейъс, беше ченге и от него бях чувала много подобни истории. Запътих се към асансьорите.
— Лека вечер, Диана.
— Пак ще се видим — извика тя зад гърба ми.
Влязох в асансьора и натиснах копчето. Вратите се плъзнаха и се затвориха, а аз се отпуснах на перилото. Трябваше да предупредя Гидиън, но не знаех как да се свържа с него, без да бъда проследена. Болката в гърдите ми стана още по-силна. Отношенията ни бяха толкова объркани. Дори не можехме да си говорим.
Слязох на моя етаж и отключих вратата на апартамента, прекосих просторния хол и хвърлих чантата си на един от високите столове в кухнята. Гледката към Манхатън, която се виждаше през високите от пода до тавана прозорци на хола, не предизвика никакви чувства в мен. Бях толкова разтревожена, че изобщо не ме интересуваше къде се намирам. Единственото, което имаше значение в този момент, беше, че не съм с Гидиън.
Докато минавах през коридора, за да стигна до стаята си, чух, че от стаята на Кари се носи приглушена музика. Дали имаше някой при него? И ако е така, кой беше? Най-добрият ми приятел бе решил да опита да поддържа две връзки едновременно — едната с жена, която го приемаше такъв, какъвто е, а другата с мъж, който не можеше да понесе мисълта, че Кари е обвързан с още някого.
Хвърлих дрехите си на пода в банята и се отправих към душа. Докато се сапунисвах, не можех да откъсна мислите си от онези моменти, когато двамата с Гидиън бяхме стояли заедно под душа. При всички тези случаи страстта ни един към друг бе разпалвала изключително еротични преживявания. Толкова много ми липсваше. Имах нужда да усетя докосването, желанието, любовта му. Копнежът ми по всичко това беше непрекъснат глад, който ме гризеше и напрягаше. Нямах представа как ще успея да заспя, когато не знаех кога отново ще имам възможността да поговоря с Гидиън. Трябваше да си кажем толкова много неща.
Увих хавлията около себе си и излязох от банята…
Гидиън стоеше до вратата на стаята ми. При вида му реакцията на тялото ми бе със силата на физически удар. Дъхът ми замря, сърцето ми започна бясно да бие, цялото ми същество бе обзето от непреодолим стремеж към него. Имах чувството, че от последната ни среща са изминали години, а не само час.
Бях му дала ключ от апартамента, но той бе собственик на цялата сграда. Това му осигуряваше предимството да се добере до мен, без никой да го проследи… също както бе успял да се добере до Нейтън.