Разтърках китката с другата си ръка и поклатих глава.
— Дай да видя — каза той дрезгаво и протегна към мен треперещите си пръсти.
Отпуснах ръце, приближих към него и го притиснах силно до себе си. Допрях буза до потните му гърди.
— Ангелче — прошепна той и ме прегърна, все още целият трепереше. — Извинявай.
— Шшшшт, миличък. Всичко е наред.
— Нека те гушна — промълви той и се отпусна заедно с мен на пода. — Не ме оставяй.
— Никога няма да те оставя — обещах аз, долепила устни до него. — Никога.
Напълних ъгловата вана и влязох в нея заедно с Гидиън. Седнах зад него на най-горното стъпало, измих косата му и прокарах насапунисаните си ръце по гърба и гърдите му, като се опитах да отмия не само студената лепкава пот, но и кошмара. Горещата вода бе спряла треперенето, но отчаянието в очите му не можеше да изчезне толкова лесно.
— Някога говорил ли си с някого за твоите кошмари? — попитах аз и изцедих топлата вода от гъбата върху раменете му.
Той поклати глава.
— Време е да го направиш — казах тихо. — Аз съм твоето момиче.
Измина дълго време, преди да заговори.
— Когато ти имаш кошмари, Ева… Какви са? Като спомен от нещо, което наистина се е случило? Или съзнанието ти ги изкривява? Променяш ли събитията?
— Обикновено са спомени. Отговарят на действителността. При теб не е ли така?
— Понякога е така. Но понякога е съвсем различно. Сънувам неща, които не са се случили.
Замислих се над думите му. Искаше ми се да имам достатъчно познания и опит, че да мога наистина да му помогна. Но не можех да направя нищо друго, освен да го изслушам и да го обичам. Надявах се това да е достатъчно, защото кошмарите му разкъсваха и мен така, както със сигурност разкъсваха него.
— Промяната за добро ли е или за лошо?
— Опитвам се да се съпротивлявам — отвърна той тихо.
— И въпреки това той успява да те нарани?
— Да, пак побеждава, но поне успявам да го държа далече, колкото е възможно по-дълго.
Потопих отново гъбата във водата и я изцедих върху него, опитвах се да наложа някакъв успокояващ ритъм.
— Не трябва да се самообвиняваш. Бил си дете.
— И ти си била дете.
Стиснах очи, не исках дори да си помисля, че Гидиън е виждал снимките и записите, които Нейтън бе направил.
— Нейтън беше садист. Нормално е да се съпротивляваш на болката, затова и аз се съпротивлявах. Това не е проява на смелост.
— Иска ми се и мен да ме бе боляло повече — отвърна той с горчивина. — Най-отвратителното е, че той ме караше да се наслаждавам.
— Не си се наслаждавал. Изпитвал си физическо удоволствие, а това не е едно и също. Телата ни реагират инстинктивно, Гидиън, дори когато съзнателно не искаме да го правят. — Прегърнах го както бях седнала зад гърба му, подпрях брадичката си на главата му и продължих: — Той е бил асистент на психотерапевтката ти и е било съвсем естествено да му имаш доверие. Много добре е знаел как да влезе в главата ти.
— Не разбираш.
— Накарай ме да разбера.
— Той… ме прелъстяваше. А аз му позволявах. Не можеше да ме накара да го искам, но правеше така, че да не се съпротивлявам.
Преместих се и притиснах буза в слепоочието му.
— Да не би да се тревожиш, че си бисексуален? Няма да психясам, дори и да е така.
— Не. — Той извърна глава и допря устни до моите, извади ръка от водата и стисна пръстите ми в своите. — Мъжете никога не са ме привличали. Но фактът, че би ме приела дори ако съм… В момента те обичам толкова, че боли.
— Миличък. — Целунах го нежно, устните ни се сляха и после се разделиха. — Просто искам да си щастлив. За предпочитане с мен. И наистина искам да престанеш да се самообвиняваш заради онова, което ти е било причинено. Бил си изнасилен. Бил си жертва, но си успял да оцелееш. В това няма нищо срамно.
Той се обърна и ме придърпа по-дълбоко във водата. Притиснах се в него и сложих ръка на бедрото му.
— Имаш ли нещо против да поговорим за секс?
— Разбира се, че не.
— Веднъж ми каза, че не правиш анален секс. — Усетих как се напряга. — Но ти… ние…
— Вкарах пръстите и езика си в теб — продължи той изречението, вперил внимателен поглед в мен. При новата тема у него веднага настъпи промяна, съмненията изчезнаха и гласът му прозвуча спокойно и уверено. — Беше ти приятно.