— Дори и не си го помисляй, шампионе. Вече го правихме тази сутрин.
— Имаш ли паспорт? — попита той.
Намръщих се.
— Да. Защо?
Той кимна отсечено и се протегна към вратовръзката, която толкова много харесвах.
— Ще ти потрябва.
— За какво? — попитах развълнувано.
— За пътуване.
— Сериозно? — Изправих се и станах от леглото. — Пътуване къде?
Очите му блестяха закачливо, докато с бързи и умели движения завързваше възела на връзката.
— Някъде.
— Да не би да планираш да ме изпратиш в някакви неизвестни земи?
— С удоволствие бих го направил — измърмори той. — Ти и аз на самотен тропически остров, където през цялото време ще ходиш гола и ще мога да ти го вкарвам всеки път, когато поискам.
Поставих ръка на кръста си и го изгледах.
— Изгоряла от слънцето и с изкривени крака. Колко секси.
Той се разсмя, а по тялото ми се разнесе вълна от удоволствие.
— Искам да те видя довечера — заяви, докато обличаше жилетката на костюма си.
— Просто искаш да ми го вкараш отново.
— Е, ти сама ми каза да не спирам. Не спря да го повтаряш.
Изсумтях, оставих чашата с кафе на нощното шкафче и свалих халата си. Пресякох стаята гола, изплъзвайки се, когато той се опита да ме сграбчи. Отворих чекмеджето и започнах да избирам комплект сутиен и бикини от луксозното бельо, което беше купил за мен. Той приближи зад гърба ми, плъзна ръце и обхвана гърдите ми в шепи.
— Мога отново да ти напомня — измърка.
— Не трябва ли да ходиш на работа? Защото аз трябва.
Гидиън се притисна до гърба ми.
— Ела да работиш при мен.
— И да ти наливам кафе, докато чакам да ме изчукаш?
— Говоря съвсем сериозно.
— Аз също. — Извърнах се толкова бързо към него, че съборих чантата си. — Имам работа и много си я харесвам. Знаеш го.
— И си добра в нея — каза той и ме хвана за раменете. — Можеш да работиш също така добре и за мен.
— Не мога да го направя поради същата причина, поради която отказах и на Стантън. Искам да се справя сама.
— Знам и те уважавам за това — заяви той, галейки ръцете ми. — Аз също сам си пробих път нагоре, докато фамилията Крос се опитваше да ме дърпа надолу. Никога не бих ти отнел възможността да се бориш. Обещавам, че няма да получиш нищо незаслужено.
Опитах се да потисна съчувствието, което изпитах заради това, че Гидиън е страдал по вина на баща си — мошеник, организирал финансови пирамиди и предпочел да се самоубие, вместо да излежи наказанието си в затвора.
— Мислиш ли, че някой ще повярва, че не съм получила работата само защото съм мацката, с която спиш в момента?
— Млъкни — нареди и ме разтърси. — Разбирам, че се ядосваш — няма проблем, но не искам да те чувам да говориш за нас по този начин.
Отблъснах го.
— Всички останали ще говорят така.
Той изсумтя и ме пусна.
— Станала си член на „Крос трейнър“, въпреки че имаш абонамент за „Еквинокс“ и тренираш крав мага. Можеш ли да ми обясниш защо?
Извърнах се и извадих от чекмеджето едни бикини, за да не ми се налага да споря с него чисто гола.
— Това е различно.
— Не е.
Обърнах се и се вбесих още повече, когато усетих, че съм стъпила върху нещата, изпадали от чантата ми.
— „Уотърс Фийлд & Лийман“ не е конкуренция на „Крос индъстрис“. Ти самият използваш услугите на агенцията.
— Мислиш ли, че никога няма да работиш по рекламната кампания на някой от конкурентите ми?
Беше ми трудно да разсъждавам, докато стоеше пред мен с разкопчана жилетка и идеално завързана вратовръзка. Беше красив и страстен, беше олицетворение на всичко, за което съм мечтала, което правеше почти невъзможен всеки опит да му откажа каквото и да е.
— Не в това е проблемът. Няма да се чувствам щастлива, Гидиън — отвърнах съвсем откровено.
— Ела.
Той разтвори ръце и ме прегърна, когато доближих до него. Заговори отново, прилепил устни до слепоочието ми:
— Един ден името Крос в „Крос индъстрис“ няма да се отнася само до мен.
Изпитах гняв и безсилие.
— Може ли да не говорим за това точно сега?
— Ще ти кажа само още нещо — можеш да кандидатстваш за някоя позиция като всички останали, ако чувстваш, че това е правилният начин, по който трябва да постъпиш. Ако получиш работата, ще работиш на друг етаж в „Кросфайър“ и сама ще се изкачваш нагоре. Няма да зависи от мен дали успяваш или не.