Выбрать главу

— И аз изпитвам същото по отношение на теб.

— Аз се погрижих за собствените си демони.

— И за моите.

Но двамата все още спяхме разделени.

— Искам отново да започнеш да посещаваш доктор Питърсън — промълвих тихо.

— Бях при него във вторник.

— Наистина ли? — Не можах да скрия учудването си, когато разбрах, че е спазил уговорения график.

— Да. Пропуснах само един сеанс.

„Когато бе убит Нейтън…“

Погали ръката ми с палец.

— Сега сме само ние двамата — каза той, сякаш прочел мислите ми.

Много исках да повярвам в това.

* * *

Едва се довлякох до работа, което не предвещаваше нищо добро за останалата част от деня ми. Добре че беше петък и можех да съм пълен дроб през уикенда, нещо, което със сигурност щях да съм в неделя сутрин, ако цяла събота вечер обикалям по баровете. Отдавна не бях излизала по женски и имах нужда от едно-две питиета.

През изминалите четиридесет и осем часа бях научила, че гаджето ми е убило изнасилвана ми; че един от бившите ми се надява отново да ме вкара в леглото си; че една от бившите на гаджето ми е решена да го съсипе публично и че собствената ми майка ми е закачила проследяващо устройство, все едно бях някакво проклето куче.

Колко още можеше да понесе едно момиче?

— Готова ли си за утре вечер? — попита Мегуми, след като натисна бутона и ме пусна да вляза през стъклената врата.

— Готова съм, по дяволите! Приятелката ми Шона пусна съобщение сутринта, че също е навита да излезе с нас. — Успях искрено да се усмихна. — Уредих лимузина, която да ни кара по клубовете. Нали се сещаш… от онези, които обикалят по всички ВИП места с включени куверти.

— Какво? — Не успя да прикрие вълнението си, но все пак попита: — Колко струва?

— Нищо. Услуга от един приятел.

— Това се казва услуга! — Усмихна се широко и ме накара да се почувствам щастлива. — Ще си прекараме страхотно! Ще ми разкажеш подробно, докато обядваме.

— Няма проблем. И ти ще ми разкажеш как мина обядът ти вчера.

— Нали си говорехме за смесените сигнали — оплака се тя. — Уж само се забавляваме, а после се появява на работното ми място. Никога не бих отишла просто ей така в офиса на приятеля си, ако между нас няма нищо сериозно.

— Мъже! — изсумтях съчувствено аз, макар много добре да съзнавах, че трябва да съм благодарна за мъжа до себе си.

Отидох до бюрото си и се приготвих за работа. Когато видях в чекмеджето снимките, на които бяхме двамата с Гидиън, изведнъж ми се прииска да се свържа с него. След десет минути позвъних на Ангъс и му казах да поръча да изпратят в офиса на Гидиън от онези тъмночервени рози, известни като „черна магия“, с бележка, на която да пише: „Като омагьосана съм, все още си мисля за теб“.

Марк дойде до бюрото ми точно когато затварях прозореца на браузъра. Един поглед ми беше достатъчен, за да разбера, че не е съвсем добре.

— Искаш ли кафе? — предложих аз.

Той кимна и аз станах. Двамата се отправихме към стаята за почивка.

— Шона беше вкъщи снощи — започна той. — Каза, че ще излизате утре вечер.

— Да. Нали няма проблем?

— Защо да има проблем?

— Ами защото сме приятелки със сестрата на партньора ти — отвърнах колебливо.

— Ааа… не. Няма проблем. Защо? — отвърна той и прокара неспокойно ръка през късите си тъмни къдрици. — Супер е!

— Добре.

Долових, че има нещо друго, което го тревожи, но не исках да го притискам.

— Надявам се да прекараме добре. Очаквам го с нетърпение.

— Тя също.

Той извади две капсули кафе, докато аз отидох до рафта за чаши.

— Освен това очаква с нетърпение Дъг да се върне. И да й зададе въпроса.

— Така ли? Е, това вече наистина е страхотно. Две сватби в семейството за една година. Осен ако вие със Стивън не възнамерявате да се насладите на дълъг годеж.

Марк ми подаде първата чаша кафе, а аз извадих от хладилника обезмаслената сметана.

— Това няма да се случи, Ева.

Гласът на Марк беше пълен с горчивина, а когато се обърнах, за да го погледна, видях, че е навел глава.

Потупах го по рамото.

— Предложи ли му?

— Не. Няма смисъл. Стивън попита Шона дали двамата с Дъг планират да имат деца веднага, тъй като тя все още учи задочно, и когато тя му каза, че нямат подобни планове, той й изнесе цяла лекция за това, че бракът е само за двойки, които са готови да създадат семейство. В противен случай е по-добре нещата да не се усложняват. Повтори същите глупости, които преди му наговорих аз.