Когато се запознах с нея, тъмната й коса беше дълга и права като на Корин Жиро. Сега носеше класическа къса прическа, която подчертаваше екзотичната красота на лицето й. Беше облечена с кремави панталони и черна блуза без ръкави, която се връзваше на голяма фльонга на ханша й. Елегантният й външен вид се допълваше от перлени обици и колие.
— Здравей, Магдалин — поздравих и с жест я поканих да седне отново на мястото си, а аз се настаних в креслото от другата страна на малката масичка. — Какво те води насам?
— Извинявай, че идвам без предупреждение на работното ти място, Ева, но бях при Гидиън и реших да се отбия и при теб. Трябва да те помоля за нещо.
— Така ли?
Оставих чантата до себе си, преметнах крак върху крак и пригладих тъмночервената си пола. Никак не ми беше приятно, че тя може да посещава гаджето ми съвсем открито, докато за мен това е невъзможно. Но засега нямаше какво да се направи по въпроса.
— Днес една репортерка дойде в офиса ми и започна да ме разпитва за личния живот на Гидиън.
Стиснах здраво облегалката на креслото.
— Диана Джонсън ли? Надявам се, че не си отговорила на въпросите й.
— Разбира се, че не съм. — Магдалин се наведе напред и подпря лакти на коленете си. Тъмните й очи гледаха мрачно. — Вече е разговаряла с теб, така ли?
— Опита се.
— Тя е неговият тип — заяви Магдалин и ме изгледа внимателно.
— Забелязах — отвърнах аз.
— От типа, с който той не се задържа особено дълго — продължи тя и изкриви устни в печална усмивка. — Казал е на Корин, че предпочита да останат далечни приятели и да престанат да излизат заедно. Но предполагам, че знаеш всичко това?
— Откъде бих могла да го знам?
— О, сигурна съм, че имаш начин да разбереш. — В очите на Магдалин се появи закачливо пламъче.
Колкото и да е странно, почувствах се добре с нея. Може би защото тя самата се чувстваше добре в собствената си кожа, нещо, което не бях доловила последния път, когато се срещнахме.
— Изглежда, при теб всичко е наред.
— Нещата малко по малко се подреждат. Имаше един мъж, когото мислех за приятел, но той всъщност само ме тровеше. Сега, когато не е до мен, мога отново да започна да разсъждавам — каза тя и изпъна рамене. — Наскоро започнах да излизам с един човек.
— Радвам се за теб.
В това отношение й желаех всичко най-добро. Братът на Гидиън, Кристофър, я беше използвал по най-отвратителен начин. Тя обаче не знаеше, че съм запозната с тази история.
— Надявам се нещата да се получат.
— Аз също. Гейдж е съвсем различен от Гидиън. Той е от онези замислени интелектуалци…
— Артистична душа.
— Да. Мисля, че е доста артистичен. Надявам се да имам възможност да разбера със сигурност. Както и да е, да не те задържам повече. Безпокоях се заради репортерката и исках да го споделя с теб.
Станах от креслото и я поправих:
— Не, безпокояла си се заради мен. Страхувала си се, че ще започна да споделям с нея тайните на Гидиън.
Тя не отрече.
— Довиждане, Ева.
— Довиждане — казах и продължих да я наблюдавам, докато излезе през стъклената врата.
— Май не мина чак толкова зле — заяви Мегуми и се приближи към мен. — Нямаше бой и писъци.
— Да видим докога ще е така.
— Готова ли си за обяд?
— Умирам от глад. Да вървим.
Когато в пет и половина се прибрах вкъщи, заварих в хола да ме чакат Кари, майка ми и една невероятна сребриста официална рокля на Нина Ричи, метната на дивана.
— Не е ли фантастична? — изчурулика майка ми, която сама изглеждаше фантастично в своята прилепнала по тялото рокля в стил петдесетте — вталена, с къси ръкави и десен на миниатюрни черешки. Гъстите руси къдрици обграждаха красивото й лице и аз нямаше как да не призная, че изглежда зашеметяващо в какъвто и стил да се облече.
Цял живот ми бяха казвали, че приличам на нея, но очите ми бяха сиви като на баща ми, докато нейните бяха сини като метличина. По-пищните ми извивки също се дължаха на гените на семейство Рейъс. Дупето ми бе такова, че колкото и усилено да се упражнявах във фитнеса, никога нямаше да се отърва от него, а обиколката на бюста ми правеше невъзможно обличането на каквато и да е дреха без сутиен. Все още ми беше трудно да повярвам, че Гидиън намира тялото ми за неустоимо, след като преди това си е падал само по високи слаби брюнетки.