Оставих чантата и торбата с обувките си на високия стол в кухнята и попитах:
— Какъв е поводът?
— Набиране на средства за един приют по-следващия четвъртък.
Погледнах към Кари, очаквах да потвърди, че и той ще дойде с мен. Когато го видях да кима, свих рамене и се съгласих:
— Добре.
Майка ми направо засия. Заради мен тя подкрепяше всякакви благотворителни инициативи, свързани с жени и деца, жертви на насилие. Когато имаше официални вечери за набиране на средства, винаги купуваше куверти за Кари и за мен.
— Искаш ли вино? — предложи Кари, очевидно доловил, че не ме свърта на едно място.
Погледнах го с благодарност.
— Да, с удоволствие.
Докато той отиваше към кухнята, майка ми направи няколко крачки към мен в своите секси сандали с червени подметки и ме прегърна.
— Как беше денят ти?
— Странен — отговорих и също я прегърнах. — Радвам се, че свърши.
— Имаш ли някакви планове за уикенда?
Тя се отдръпна от мен и ме изгледа внимателно. Това ме накара да застана нащрек.
— Имам.
— Кари ми каза, че се срещаш с някого. Кой е той? С какво се занимава?
— Мамо — започнах аз, исках да говорим по същество, — всичко наред ли е между нас? На чисто ли сме? Или има още нещо, което искаш да ми кажеш?
Тя започна да се суети. Имах чувството, че всеки момент буквално ще закърши ръце.
— Няма да можеш да разбереш какво изпитвам, Ева, докато нямаш свои собствени деца. Ужасно е! И когато бях сигурна, че си в опасност…
— Мамо!
— Освен това има и други заплахи, та ти си красива млада жена — продължи тя. — Свързана си с богати мъже. Това невинаги означава, че си в безопасност…
— Къде са останалите, мамо?
Опита се да се престори на обидена.
— Не е необходимо да ми говориш с такъв тон. Аз само се опитвах…
— Може би е по-добре да си тръгваш — срязах я аз. Студът, който се разливаше по тялото ми, прозвуча и в гласа ми.
— В ролекса ти — отвърна тя рязко и все едно ми удари шамар.
Залитнах и направих крачка назад, дясната ми ръка инстинктивно покри китката на лявата. Часовникът беше подарък, който изключително много ценях, защото майка ми и Стантън ми го бяха дали по случай дипломирането. Тайничко дори сантиментално си мечтаех един ден да го подаря на дъщеря си, ако извадех късмета да имам дъщеря.
— Подиграваш ли се с мен? — Дръпнах с всичка сила каишката от ръката си и часовника падна на килима с тъп звук. Това изобщо не е било подарък. Били са окови, които съм носила на китката си. — Този път наистина прекрачи всички граници.
Тя се изчерви:
— Реагираш прекалено бурно, Ева. Не е…
— Реагирам бурно?! Ха! Господи, това е абсурдно. Наистина ли смяташ така? — Вдигнах два пръста пред лицето й: — Ей на толкова съм от това да извикам полицията. И няма да ми е нужно много, за да реша да те дам под съд.
— Аз съм ти майка! — извика тя с умоляващ глас, имах чувството, че всеки момент ще се разплаче. — Мое задължение е да те пазя.
— Аз съм на двайсет и четири години — отвърнах студено. — И според закона мога сама да се грижа за себе си.
— Ева Лорън…
— Недей! — Вдигнах ръце, после бавно ги отпуснах. — Просто спри. Сега ще изляза, защото съм толкова бясна, че дори не мога да те гледам. И не ми се обаждай, освен ако не си готова съвсем искрено да ми се извиниш. Няма да мога да ти повярвам отново, докато не осъзнаеш, че си сгрешила.
Отидох в кухнята и взех чантата си. Срещнах погледа на Кари, който точно в този момент идваше към нас с подноса с чаши вино.
— Ще се върна по-късно.
— Не можеш да си тръгнеш просто ей така! — извика майка ми, очевидно готова да изпадне в един от истеричните си пристъпи.
Не можех да го понеса. Не и в този момент.
— Само гледай — измърморих аз под носа си.
Проклетият ми ролекс! Ударът беше неочаквано силен, защото точно този подарък беше означавал толкова много за мен. Сега вече не значеше нищо.
— Остави я, Моника — каза Кари с тих, успокоителен глас.
Той знаеше как да се справя с истерични пристъпи много по-добре от всеки друг. Постъпвах гадно, като го оставях сам с майка ми, но просто трябваше да се махна. Ако се затворех в стаята си, тя щеше да стои пред вратата, да плаче и да ме моли, докато ми прилошее. Мразех да я виждам в подобно състояние, искрено съжалявах, че бях причината да се чувства така.