Излязох от апартамента си и отидох в апартамента на Гидиън. Побързах да вляза, преди сълзите да ме задавят или пък майка ми да ме последва. Нямаше къде другаде да отида. Не можех да се появя на публично място разстроена и плачеща. Майка ми не беше единственият човек, който ме следеше. Беше твърде вероятно наоколо да се навърта полицията. Диана Джонсън или дори някой папарак.
Стигнах до дивана на Гидиън, хвърлих се върху възглавниците и дадох воля на сълзите си.
7
— Ангелче.
Гласът на Гидиън и допирът на ръцете му ме събудиха. Измърморих нещо в знак на протест, когато ме обърна на една страна и усетих топлината на тялото му зад гърба си. Силната му мускулеста ръка ме прегърна през кръста и ме притисна към гърдите му. Гушната в него, положила буза върху коравия му бицепс, отново потънах в дълбок сън.
Когато се събудих, имах чувството, че са минали дни. В продължение на няколко дълги минути лежах на дивана със затворени очи, наслаждавах се на топлината на силното тяло на Гидиън и вдишвах аромата му. След малко реших, че ако продължавам да спя, съвсем ще объркам биологичния си часовник. Откакто се бяхме събрали, вечер лягахме късно, а сутрин ставахме рано и сега умората си казваше думата.
— Плакала си — прошепна той и зарови лице в косата ми. — Кажи ми какво се е случило.
Обвих ръце около ръката му и се притиснах в нея. Разказах му за часовника.
— Може би наистина реагирах прекалено бурно — признах накрая. — Бях уморена, а това винаги ме прави раздразнителна. Но, господи… ужасно ме заболя. Нали разбираш, че това напълно съсипва подаръка, на който толкова много държах?
— Мога да си представя. — Пръстите му не спираха да описват кръгчета по корема ми, нежно галейки ме през копринената блуза. — Съжалявам.
Погледнах към прозорците и видях, че е станало тъмно.
— Колко е часът?
— Малко след осем.
— Ти кога се прибра?
— В шест и половина.
Завъртях се и се обърнах с лице към него.
— Доста рано.
— Когато разбрах, че си тук, не можех да стоя далеч. Исках да съм с теб още от момента, в който получих цветята.
— Харесаха ли ти?
Той се усмихна.
— Трябва да ти призная, че да видя твоите думи, написани с почерка на Ангъс, беше доста… интересно.
— Опитвам се да съм предпазлива.
Целуна върха на носа ми.
— Но едновременно с това продължаваш да ме глезиш.
— Приятно ми е. А и искам да направя така, че да не поглеждаш друга жена.
Гидиън допря възглавничката на показалеца си до долната ми устна.
— Направи го още в мига, в който те видях.
— Много те бива в сладките приказки. — Простичкият факт, че в момента съм с Гидиън и той е насочил целият си фокус единствено към мен, беше достатъчен, за да разсее лошото ми настроение. — Отново ли се опитваш да влезеш в панталоните ми?
— Не носиш панталони.
— Това „не“ ли означава?
— Това означава „да“, наистина искам да се мушна под полата ти. — Погледът му се премрежи, когато леко захапах палеца му. — Както и в топлата ти, влажна и стегната малка катеричка. Искам го цял ден. Искам го всеки ден. Искам го и в момента, но ще изчакаме, докато се почувстваш по-добре.
— Можеш да ме целунеш и да ме накараш да се почувствам по-добре.
— Къде по-точно да те целуна?
— Навсякъде. Целуни ме навсякъде.
Знаех, че лесно мога да свикна да го имам само за себе си както сега. Бях сигурна, че го искам. А това, разбира се, беше невъзможно.
Хиляди малки частици от него бяха отдадени на хиляди други хора, проекти и начинания. Ако бях научила нещо от браковете на майка ми за успешни бизнесмени, това беше фактът, че съпругите на такива хора често са по-скоро любовници — с почти неизбежно отредена второстепенна роля, тъй като мъжете им са венчани и за работата си. Винаги има причина някой да се изкачи до върха в своята сфера и тя е в това, че отдава на заниманието цялото си внимание и време. Жената в живота му получава само остатъците.
Гидиън подпъхна косата зад ухото ми.
— Искам всеки ден да е така. Да се връщам вкъщи и ти да си тук.
Винаги се стрясках, когато реагираше така, сякаш е прочел мислите ми.
— Нямаше ли да е по-добре, ако ме бе заварил боса в кухнята.