Выбрать главу

— Нямаше да имам нищо против, но предпочитам да те заваря гола в леглото.

— Умея да готвя нелошо, а ти ме искаш само заради тялото ми.

— То е прекрасната опаковка, в която се съдържа всичко, което искам — усмихна се той.

— Ще ти го покажа, ако и ти ми покажеш своето.

— С най-голямо удоволствие — отвърна той и прокара пръст по бузата ми. — Но първо искам да се убедя, че си в подходящо настроение след разправията с майка ти.

— Ще ми мине.

— Ева. — От тона му веднага стана ясно, че няма да успея да го заблудя.

— Ще й простя, винаги така става — казах с въздишка. — Нямам особен избор, тъй като знам, че ме обича и че го прави за мое добро, макар че невинаги подбира правилните средства. Но тази случка с часовника…

— Продължавай.

Разтърках с ръка гърдите си, опитах се да премахна болката, събрала се в тях.

— Нещо в отношенията ни се пречупи. И независимо какво ще стане в бъдеще, винаги ще усещам тази пукнатина. От това боли най-много.

Дълго време Гидиън не каза нищо. Едната му ръка се плъзна в косата ми, а другата притисна властно бедрото ми. Чаках да сподели мислите си.

— Аз също отворих пукнатина в нашата връзка — каза той мрачно накрая. — Страхувам се, че това винаги ще стои между нас.

Тъгата в очите му ме прободе, предизвиквайки почти физическа болка.

— Пусни ме да стана.

Направи го с нежелание, наблюдаваше ме внимателно, докато се изправях. Поколебах се, преди да разкопчая ципа на полата си.

— Сега знам какво е чувството да те изгубя, Гидиън. Каква ужасна мъка ми причинява. Ако се опиташ да се отдръпнеш от мен, вероятно ще изпадна в паника. Ще трябва да внимаваш това да не се случва, а аз ще трябва да повярвам, че любовта ти няма да изчезне.

Той кимна, даваше ми знак, че напълно разбира и приема думите ми, но не можех да не забележа, че те го измъчват.

— Магдалин дойде при мен днес — казах, за да отвлека вниманието му от породилата се дистанция между нас.

Той се напрегна.

— Казах й да не го прави.

— Няма проблем. Вероятно се е безпокояла, че тая злоба към теб, но мисля, че осъзна, че те обичам прекалено много, за да искам да те нараня.

Той седна на дивана, а аз съблякох полата си. Оставих я да падне на пода и останах само по жартиери и чорапи, с което си осигурих просъскана през зъби въздишка от страна на Гидиън. Върнах се отново на дивана, седнах в скута му, обкрачих бедрата му и го прегърнах през врата. Горещият му дъх, който усещах през копринената си блуза, накара кръвта ми да забушува.

— Ей! — казах аз, прокарах ръце през косата му и залепих буза до неговата. — Престани да се тревожиш за нас. Според мен трябва да се замислим за Диана Джонсън. Кой е най-неприятният факт, който би могла да изрови за теб?

Той отметна глава и присви очи.

— Тя е мой проблем. Аз ще се справя с нея.

— Мисля, че се опитва да намери нещо наистина пикантно. Няма да й е достатъчно да те покаже като безсърдечен плейбой.

— Престани да се тревожиш. Изобщо не би ми пукало за нея, но не искам да завира факти от миналото ми в лицето ти.

— Не бъди толкова самоуверен.

Пръстите ми започнаха да разкопчават жилетката на костюма му. Стигнах до ризата и развързах вратовръзката, след това внимателно я преметнах на облегалката на дивана.

— Ще говориш ли с нея?

— Не, просто ще я игнорирам.

— Смяташ ли, че това е най-правилният подход? — попитах аз и започнах да разкопчавам ризата му.

— Тя иска вниманието ми, но няма да го получи.

— Тогава ще потърси друг начин.

Той се отпусна на облегалката и изви глава, за да ме погледне в лицето.

— Единственият начин една жена да привлече вниманието ми е да се превърне в теб.

— Шампионе. — Целунах го и започнах да дърпам краищата на ризата му. Той се размърда, за да мога по-лесно да ги измъкна от панталона. — Трябва да ми разкажеш за Диана — измърморих аз. — Какво толкова си направил, че си я настроил срещу себе си?

— Беше грешка във всяко отношение — въздъхна той. — Предложи ми се веднъж, а аз имам желязното правило да нямам втори път отношения с жени, които са прекалено настоятелни.

— И според теб това не е поведение на надменен задник?

— Не мога да променя случилото се — отвърна той хладно.

Ясно се виждаше, че се чувства неудобно. Можеше да се държи не по-малко отвратително от всеки друг мъж, но поне не се гордееше с това.