— Маниак.
— Секс бомба.
Изправих се и отидох за чантата и телефона си. Гидиън дръпна ластика на жартиера ми и го пусна рязко, изпращайки болезнена тръпка по кожата. За моя най-голяма изненада осъзнах, че ми е подействала възбуждащо. Плеснах ръката му и се отдалечих, за да не може да ме достигне. Кари вдигна телефона на второто позвъняване:
— Здрасти, бебчо. Добре ли си?
— Добре съм. А ти си най-добрият приятел, когото някога съм имала. Майка ми още ли е там?
— Не, тръгна си преди повече от час. При тайнствения си любовник ли ще останеш?
— Да, освен ако нямаш нужда от мен.
— Не, всичко е наред. Трей идва към нас.
Новината леко притъпи вината, която чувствах за това, че втора поредна вечер няма да се прибера.
— Поздрави го от мен.
— Разбира се, и ще го целуна от теб.
— Ако ще е от мен, нека не е прекалено страстно.
— Винаги разваляш нещата. Между другото спомняш ли си, че ме помоли да се опитам да открия нещо за добрия доктор Лукас? Досега не можах да изровя нищо. Изглежда, той не прави особено много неща, освен да работи. Няма деца. Жена му също е лекар. Психоаналитик.
Хвърлих предпазлив поглед към Гидиън, за да се уверя, че не може да чуе разговора ни.
— Наистина ли?
— Защо? Толкова ли е важно?
— Мисля, че не. Просто… Предполагах, че психолозите умеят да проникват в характера на хората.
— Познаваш ли я?
— Не.
— Какво става, Ева? Напоследък се държиш много потайно и това започва да ми лази по нервите.
Седнах на един от високите столове и се опитах да му обясня, доколкото можех:
— Запознах се с доктор Лукас на една благотворителна вечеря, след това се срещнахме отново, докато ти беше в болницата. И двата пъти каза някои доста неприятни неща за Гидиън и се опитвам да разбера какъв му е проблемът.
— Стига, Ева. Какво друго може да е, освен че Крос е изчукал жена му.
Замълчах, не можех да споделя нещо, което не беше моя тайна.
— Ще се прибера утре следобед. Вечерта е излизането ни по женски. Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш?
— Браво, успя да смениш темата — заяде се Кари. — Сигурен съм, че не искам да дойда. Още не съм готов. Тръпки ме побиват само като си помисля за клубове.
Нейтън беше нападнал Кари пред един клуб и Кари все още се възстановяваше след физическите травми от побоя. Бях забравила, че на съзнанието му трябва по-дълго време за лечение. Кари се опитваше да се държи така, сякаш няма нищо, но аз трябваше да се досетя какво изпитва всъщност.
— Искаш ли по-следващия уикенд да вземем самолета до Сан Диего? Ще видим баща ми, старите приятели… може дори да се отбием при доктор Травис.
— Много хитро от твоя страна, Ева — отговори той сухо. — Но, да, звучи добре. Може да се наложи да ми заемеш малко пари, тъй като в момента нямам никаква работа.
— Няма проблем. Аз ще уредя всичко, а после ще си оправим сметките.
— А, чакай да ти кажа, преди да затвориш. Една твоя приятелка се обади по-рано — Диана. Забравих да ти кажа преди. Има някакви новини за теб и иска да й се обадиш.
Обърнах се към Гидиън. Той улови погледа ми и очевидно нещо в изражението ми ме издаде, защото в очите му се появи добре познатият суров блясък. Тръгна към мен с широки, пъргави стъпки, като носеше в ръка остатъците от вечерята в плика, в който ни я бяха доставили.
— Ти каза ли й нещо? — попитах Кари тихо.
— Да й кажа нещо? Какво например?
— Например нещо, което не би казал пред някой репортер, защото тя е точно това.
Лицето на Гидиън се превърна в каменна маска. Отиде да изхвърли боклука в кофата, след това се върна при мен.
— Сприятелила си се с репортерка? — попита Кари. — Да не си полудяла?
— Не ми е никаква приятелка. Дори нямам представа откъде знае домашния ми телефон, освен ако не се е обадила от рецепцията.
— Какво, по дяволите, иска?
— Да й разкажа за Гидиън. Започва сериозно да ми играе по нервите. Така се е заяла с него, че няма отърваване от нея.
— Ще я разкарам, ако се обади отново.
— Недей — възпрях го аз, вперила поглед в Гидиън. — Просто не й давай абсолютно никаква информация за нищо. Къде й каза, че съм?
— Казах, че си излязла.
— Чудесно. Благодаря ти, Кари. Обади ми се, ако имаш нужда от мен.