— Гидиън!
Завъртях се, за да се обърна с лице към него, и неспокойните ми движения го разбудиха. Бяхме заспали на запалени лампи и сега бях благодарна, че когато се събуди, около нас беше светло. Сърцето му биеше до пръсване под дланта ми, а по кожата му бяха избили ситни капчици пот.
— Какво? — попита задъхано той. — Какво става?
— Мисля, че отново започваше да сънуваш кошмар.
Покрих горещото му лице с целувки, искаше ми се любовта ми да прогони лошите спомени завинаги.
Той се опита да седне, но аз го притиснах до себе си и не му позволих.
— Добре ли си? — попита той и прокара ръка по мен, за да се увери в това. — Нараних ли те?
— Нищо ми няма.
— Господи!
Отпусна се назад и закри очите си с ръка.
— Не трябва непрекъснато да заспивам до теб. Освен това забравих да си взема лекарството. Как може да съм толкова безотговорен?
— Хайде стига — опитах се да го успокоя, подпрях се на лакът и го погалих по гърдите с другата ръка. — Нищо лошо не се е случило.
— Не се опитвай да омаловажаваш нещата, Ева. — Извърна се и ме изгледа ядосано. — Не и това.
— Не бих го направила.
Господи, колко изморен изглеждаше, под очите му имаше тъмни кръгове, а около чувствените му устни се бяха образували дълбоки бръчки.
— Убих човек — заяви той мрачно. — И преди не беше безопасно да си до мен, докато спя, а сега е още по-опасно.
— Гидиън…
Изведнъж разбрах защо кошмарите му бяха започнали да се явяват по-често. Разумът му може би приемаше извършеното, но това не намаляваше угризенията на съвестта му.
Отметнах кичурите коса от челото му.
— Говори с мен, ако нещо те измъчва.
— Искам само да си в безопасност — измърмори той.
— Никога не съм се чувствала в по-голяма безопасност, отколкото когато съм с теб. Трябва да престанеш да се самонаказваш за всичко.
— Аз съм виновен.
— Струва ми се, че животът ти беше напълно безпроблемен, преди да се появя аз?
Той ме погледна накриво.
— Изглежда, не мога да живея без проблеми.
— Тогава престани да се оплакваш. И не мърдай оттук, връщам се след малко.
Отидох в голямата спалня, свалих жартиерите, чорапите и сутиена си и облякох една широка фланелка на „Крос индъстрис“. Дръпнах кадифената покривка от леглото, отидох в стаята на Гидиън и взех лекарството му.
Той ме проследи с поглед, когато оставих покривката и лекарството и отидох в кухнята, за да взема бутилка вода. Не след дълго двамата лежахме гушнати под завивката, а повечето лампи бяха изгасени.
Сгуших се в Гидиън и прехвърлих крак през неговия. Хапчетата, които му бяха предписани за парасомнията, не можеха да го излекуват, но той много стриктно ги вземаше. Обичах го още повече за готовността, с която го правеше, защото знаех, че всичко е заради мен.
— Можеш ли да си спомниш какво сънува? — попитах.
— Не. Не знам какво беше, но предпочитам да бях сънувал теб.
— Аз също. — Сложих глава на гърдите му и се заслушах в ритъма на сърцето му. — Какво ли точно щеше да сънуваш, ако сънят ти беше свързан с мен?
Усетих, че се отпусна и потъна в дивана и в мен.
— Щях да сънувам безоблачен ден на някой плаж на Карибите — започна тихо той. — Частен плаж с беседка на белия пясък. Беседката е закрита от трите страни и пред нас се вижда само морето. А ти си легнала на един шезлонг. Гола.
— Разбира се.
— Тялото ти е топло от слънчевите лъчи, отпуснато и мързеливо, а косата ти се вее от морския бриз. По устните ти играе онази усмивка, която се появява, когато те накарам да свършиш. За никъде не бързаме, никой не ни чака. Там сме само двамата и цялото време на света.
— Звучи като истински рай — промълвих аз, усещах как тялото му се отпуска с всяка изминала минута. — Надявам се, че плуваме голи.
— Ммм… — прозя се той. — Трябва да си лягам.
— Искам и кофа с ледена бира до нас — продължих с надеждата да го задържа до себе си достатъчно, че да заспи в прегръдките ми. — И лимони. Ще изцеждам сока им върху плочките на корема ти и ще го ближа.
— Господи, обичам да усещам устните ти.
— Тогава ги сънувай. И всички палави неща, които мога да ти причиня с тях.