— Дай ми някой пример.
Дадох му повече от един. Говорех с тих и спокоен глас, докато ръцете ми се плъзгаха успокояващо по кожата му. Той въздъхна дълбоко и се унесе в сън.
Държах го в прегръдките си дълго след като слънцето изгря.
Гидиън спа до единайсет. Аз отдавна бях станала и работех върху стратегията. Завари ме в кабинета си, зад бюрото, което бях отрупала с бележки и чертежи.
— Здрасти — поздравих го и вдигнах устни, за да ме целуне, след като обиколи бюрото и дойде при мен. Беше по боксерки, изглеждаше още замаян от съня и ужасно секси.
— Добро утро! — Погледна към нещата, върху които работех. — Какво правиш?
— Имаш нужда от малко кофеин, преди да ти обясня — отговорих аз и потрих ръце със задоволство. — Искаш ли да вземеш един бърз душ, докато аз ти направя кафе? След това се захващаме за работа.
Погледът му се плъзна по лицето ми и той се усмихна закачливо:
— Добре. Но все пак предлагам да взема под душа и теб. След това ще пием кафе и ще се захванем за работа.
— Запази мисълта и либидото си за довечера.
— Така ли?
— Забрави ли, че ще излизам — подсетих го аз. — Смятам да пийна доста, а алкохолът винаги ужасно ме възбужда. Затова не забравяй да си вземеш витамините, шампионе.
Той изкриви устни:
— Така значи…
— О, да. И ще трябва да се чувстваш късметлия, ако утре сутринта успееш да изпълзиш от леглото — предупредих го аз.
— Тогава ще се постарая да поема достатъчно количество вода.
— Правилно.
Насочих отново вниманието си към таблета, но вдигнах поглед да го проследя, докато изнасяше от стаята прекрасния си задник. Когато отново се появи, косата му беше влажна, а долнището на анцуга му висеше толкова ниско, че веднага ми стана ясно, че е без бельо. Наложих си да се съсредоточа върху записките, отстъпих му стола и застанах права до него.
— И така — започнах, — придържайки се към поговорката, че нападението е най-добрата защита, погледнах как стоят нещата с публичния ти имидж.
Той отпи от кафето.
— Не ме гледай така — смъмрих го аз. — Не съм обръщала никакво внимание на личния ти живот, защото аз съм личният ти живот.
— Браво на теб! — каза той и одобрително ме тупна по дупето.
Изплезих му се.
— Това, върху което се съсредоточих, е как да се противопоставим на кампания в пресата, целяща да покаже необуздания ти нрав.
— Ще ми помогне фактът, че преди никога не съм имал такъв — отвърна той сухо.
„Докато не се запозна с мен…“
— Действам ти ужасно.
— Ти си най-хубавото нещо, което се е случвало в живота ми.
Заслужи си бърза целувка по слепоочието, преди да продължа:
— Трябваше ми ужасно много време, за да открия нещо за фондацията „Кросроудс“.
— Не си знаела къде да търсиш.
— Оптимизацията на сайта ти е ужасна — възразих аз и влязох в сайта му. — Освен това виж началната страница, хубава е, но е много празна. Къде са линковете и информацията за благотворителната ти дейност? Къде е страницата на фондацията и целите, които си е поставила?
— Подробна информация за всичко, което правим, се изпраща два пъти в годината до болници, университети и всички, които могат да се възползват от благотворителната ни дейност.
— Чудесно. А сега ми позволи да те запозная с интернет. Защо фондацията по никакъв начин не се свързва с теб?
— „Кросроудс“ не е за мен, Ева.
— Друг път не е!
Отвърнах на въпросителния му поглед с вдигната вежда и му връчих списък със задачи, които трябваше да се изпълнят.
— Опитваме се предварително да обезвредим бомбата, която Диана възнамерява да хвърли. Сайтът трябва да бъде преработен до понеделник, като се добавят тези страници и информацията, която съм подчертала.
Гидиън хвърли бегъл поглед към листа, след това отпи от кафето си и се облегна назад. Съзнателно опитах да съсредоточа погледа си върху чашата с кафе, а не върху прекрасното му тяло.
— В секцията с биографията ти в сайта на „Крос индъстрис“ трябва да има линк към фондацията — продължих. — А и самата биография също трябва се преработи и обнови.
Поставих пред него друг лист.
Той го взе и започна да чете биографията, която бях нахвърляла.
— Съвсем ясно става, че авторът на този текст е влюбен в мен.