— Защото компанията западаше — отговори той със сериозно изражение. — Майка ми вече беше преживяла един финансов срив, не можех да позволя да й се случи същото отново.
— И какво направи?
— Успях да я накарам да убеди Крис и Кристофър да пуснат акции на компанията на борсата, след това тя ми продаде акциите на Айрланд. Прибавих ги към тези, които успях да закупя, и станах мажоритарен собственик.
— Божичко! — възкликнах аз и стиснах ръката му.
Познавах както Кристофър Видал-старши — Крис, така и Кристофър Видал-младши. Двамата много си приличаха на външен вид, имаха тъмночервеникава къдрава коса и сиво-зеленикави очи, но подозирах, че по характер са съвсем различни. Със сигурност знаех, че Кристофър е мръсник. Мисля, че баща му не беше такъв. Поне се надявах да е така.
— Как приеха ситуацията?
Повдигнатите вежди на Гидиън бяха достатъчно красноречиви:
— Крис се съветва с мен, но Кристофър никога не се вслушва в думите ми, а баща му отказва да вземе страна.
— Значи си направил каквото е било необходимо. — Целунах го по брадичката. — Благодаря ти, че ми каза.
— Това ли е всичко?
Усмихнах се:
— Не.
Точно щях да го попитам още нещо, когато чух, че телефонът ми звъни, по мелодията разбрах, че е майка ми. Учудих се, че не е звъннала по-рано, бях включих телефона си още към десет.
— Трябва да се обадя — изпъшках аз.
Гидиън ме пусна и плъзна длан по дупето ми, докато се отдалечавах. Когато стигнах до вратата на кабинета и се обърнах, видях, че е съсредоточил цялото си внимание в листа с бележките и предложенията ми. Усмихнах се.
Докато стигна до телефона си в кухнята, той вече бе спрял да звъни, но само няколко секунди по-късно иззвъня отново.
— Здравей, мамо! — обадих се аз и заговорих бързо, за да не й дам възможност да откачи. — Ще мина да те видя днес, става ли? Тогава ще поговорим.
— Ева! Нямаш представа колко се разтревожих. Не можеш да постъпваш по този начин!
— Ще мина след около час — прекъснах я аз. — Трябва само да се облека.
— Цяла нощ не съм спала, толкова бях разстроена.
— Е, и аз не спах особено много — отвърнах й троснато. — Не може всичко да се върти само около теб, мамо. Аз съм тази, чието лично пространство беше нарушено. Ти просто беше заловена да го правиш.
Мълчание.
Рядко се бе случвало да отстоявам правата си така настойчиво пред майка ми, защото тя винаги ми изглеждаше толкова крехка. Сега обаче беше крайно време да въведем нови правила в отношенията си, иначе имаше риск да нямаме никакви отношения. Погледнах към китката си, за да видя колко е часът, спомних си, че вече нямам часовник, и отместих поглед към приемника до телевизора.
— Ще дойда при теб към един.
— Ще изпратя кола да те вземе — отвърна тя тихо.
— Благодаря. Доскоро!
Затворих и точно щях да пусна телефона си в чантата, когато той изпиука. Бях получила съобщение от Шона: „Какво ще облечеш довечера?“.
През главата ми минаха няколко идеи — от небрежни до крещящо екстравагантни. Въпреки че по-скоро клонях към второто, мисълта за Диана ме възпря. Трябваше да се съобразя как ще изглежда снимката ми в таблоидите. „Малка черна рокля“ — отговорих. Неслучайно черната рокличка се бе превърнала в класика. — „Впечатляващи токчета. Твърде много бижута“
„Ясно. Ще се видим в 7“ — написа в отговор тя.
На път за банята спрях до вратата на кабинета, облегнах се на рамката и се загледах в Гидиън. Можех да го наблюдавам с часове, беше толкова приятна гледка за окото. Заключих, че е много секси, когато е съсредоточен върху нещо. Той вдигна поглед към мен и ми се усмихна леко, през цялото време е знаел, че го наблюдавам.
— Това е изключително добро — похвали ме той и посочи към десктопа. — Особено като се има предвид, че си го направила само за няколко часа.
Надух се леко, развълнувана от това, че съм успяла да впечатля бизнесмен, чиято прозорливост го бе превърнала в един от най-успелите хора в света.
— Искам те в „Крос индъстрис“, Ева.
Тялото ми реагира на непоколебимата решителност, която се усещаше в гласа му, спомних си как ми беше казал: „Искам да те чукам, Ева“, в онзи асансьор.
— И аз те искам там — отвърнах аз. — Върху бюрото ти.
Очите му заблестяха.
— Можем да го отпразнуваме по този начин.
— Харесвам работата си. Харесвам колегите си. Приятно ми е да знам, че си проправям път сама.