— Не мога да го понеса. — Потреперих.
В красивите му очи се четеше същата тревога, която изпитвах и аз. Той кимна мрачно.
— Това, което направих…
— Нямам предвид това. Говоря за чувствата ми към теб.
Той потърка върха на носа си в косата ми и нежно плъзна длани по голите ми рамене — длани, които бяха изцапани с кръв, но тази мисъл само ме накара да обичам допира им още повече.
— Благодаря ти — прошепнах аз.
Той затвори очи.
— Господи, когато си тръгна тази вечер… Не знаех дали ще се върнеш отново… дали не съм те загубил…
— И аз имам нужда от теб, Гидиън.
— Няма да се извинявам. Бих го направил отново — заяви той и ме притисна още по-силно. — Алтернативата беше ограничителна заповед, засилена охрана, непрекъснато наблюдение… до края на живота ти. Смъртта на Нейтън беше единствената гаранция за твоята безопасност.
— Ти ме отблъсна. Изолира ме. Ти и аз…
— Винаги ще бъдем заедно. — Той притисна разтворените ми устни с върха на пръстите си. — Всичко свърши, Ева. Не спори за нещо, което не може да бъде променено.
Избутах ръката му.
— Наистина ли свърши? Можем ли да бъдем заедно, или ще продължаваме да крием връзката си от полицията? Изобщо има ли връзка между нас?
Гидиън ме погледна право в очите, не се опита да скрие нищо от мен, остави ме да видя болката и страха му.
— Дойдох тук, за да ти задам точно този въпрос.
— Ако зависи от мен, никога няма да ти позволя да си отидеш — отговорих, без да се поколебая. — Никога.
Ръцете на Гидиън се плъзнаха по врата към раменете ми, оставяйки след себе си гореща диря.
— Имам нужда да вярвам, че е истина — промълви той нежно. — Боях се, че ще избягаш, че ще се уплашиш. От мен.
— Гидиън, не…
— Никога няма да те нараня.
Хванах ластика на анцуга му и започнах да го дърпам, макар че не можех да го помръдна.
— Знам това.
Нямах никакво съмнение, че никога не би ме наранил физически, винаги беше така грижовен, толкова внимателен. Но в емоционално отношение методично бе използвал любовта ми срещу мен самата. Опитвах се да примиря в едно абсолютното доверие, че Гидиън винаги е наясно с онова, от което имам нужда, и болката от разбитото сърце, което все още не беше заздравяло.
— Наистина ли? — Той се вгледа внимателно в лицето ми и както винаги се опита да долови онова, което премълчавах. — Ако си отидеш от мен, това ще ме убие, но не бих те задържал, ако знам, че така ще те нараня.
— Не искам да ходя никъде.
Гидиън въздъхна шумно.
— Адвокатите ми ще разговарят с полицията утре, за да разберат накъде вървят нещата.
Извих глава назад и нежно допрях устни до неговите. В момента заговорничехме как да прикрием престъпление и щях да излъжа, ако кажа, че това не ме притеснява, в края на краищата бях дъщеря на полицай, но алтернативата беше толкова ужасна, че дори не ми се мислеше за нея.
— Трябва да съм сигурен, че можеш да живееш с мисълта за това, което съм извършил — каза той нежно и започна да навива косата ми около пръста си.
— Мисля, че мога. А ти?
Устните му отново се притиснаха до моите.
— Мога да преживея всичко, ако ти си до мен.
Плъзнах ръце под суитшърта му и потърсих топлината на златистата му кожа. Усетих твърдите, добре оформени мускули под дланите си, мъжественото му тяло беше изкусително произведение на изкуството. Плъзнах език по устата му и захапах леко плътната извивка на долната устна? Гидиън изстена. Звукът на удоволствието му се плъзна по тялото ми като милувка.
— Докосни ме — заповяда той, но в тона му се долавяше молба.
— Докосвам те.
Протегна се зад гърба си, хвана ме за китката и дръпна ръката ми. Без всякакъв срам постави дланта ми между краката си и започна да се търка в нея. Пръстите ми обвиха големия му плътен член, а пулсът ми се ускори, когато осъзнах, че не носи никакво бельо под анцуга.
— Господи — прошепнах аз, — толкова много ме възбуждаш.
Сините му очи бяха вперени в лицето ми, бузите му бяха зачервени, а изваяните му устни — полуотворени. Никога не се бе опитвал да прикрие въздействието, което имах върху него, никога не се бе преструвал, че може да контролира реакциите си към мен по-добре, отколкото аз контролирах своите към него. Това правеше властното му поведение в леглото още по-възбуждащо, защото знаех, че и той също като мен е безпомощен пред привличането, което изпитваме.