Выбрать главу

— Мога да ти осигуря всичко това и дори нещо повече. — Пръстите му започнаха лекичко да почукват по чашата с кафе. — Според мен си избрала да се занимаваш с реклама, защото обичаш динамиката. Защо не се захванеш с връзки с обществеността?

— Там има прекалено много пропаганда. При рекламите още от първия момент знаеш каква е уловката.

— Тази сутрин спомена нещо за управлението на кризи. И очевидно — продължи той и посочи с жест материалите по бюрото си — имаш способности в това отношение. Искам да се възползвам от тях.

Скръстих ръце.

— Управлението на кризи е пиар и ти много добре го знаеш.

— Ти си човек, който решава проблеми. Мога да те направя човек, който решава кризи. Ще ти възлагам истински проблеми, чието решаване не търпи отлагане. Така непрекъснато ще си в движение и под напрежение.

— Наистина ли? — попитах и започнах да потрепвам с крак. — Колко такива кризи за решаване възникват средно на седмица?

— Няколко — отговори той весело. — Хайде, признай си, че се заинтригува. Виждам го по изражението на лицето ти.

Изправих рамене.

— Вече имаш хора, които да се занимават с тези проблеми.

Гидиън се отпусна в стола и се усмихна.

— Искам повече. Ти също. Защо да не го направим заедно.

— Знаеш ли, че си същински дявол? И освен това си невероятен инат. Пак ти казвам, че идеята да работим заедно не е никак добра.

— В момента работим чудесно.

Поклатих глава.

— Това е така, защото се съгласи с преценките и предложенията ми, освен това бях седнала в скута ти и можеше да усещаш дупето ми. Ситуацията ще стане съвсем различна, когато не сме на едно и също мнение по даден проблем и започнем да спорим в офиса пред очите на чужди хора. Ще пренасяме споровете и вкъщи и ще трябва да ги разрешаваме тук.

— Можем да се разберем вкъщи никога да не говорим за работа — не се предаде той, погледът му се плъзна по тялото ми и се задържа на голите ми крака, които се подаваха под копринения халат. — За мен не е никакъв проблем да си мисля за доста по-приятни неща.

Вдигнах очи нагоре и се дръпнах от вратата.

— Сексманиак.

— Обичам да правя любов с теб.

— Не е честно — оплаках се аз, защото бях напълно беззащитна пред подобни думи.

Бях напълно беззащитна пред него.

— Никога не съм казвал, че играя честно — ухили се Гидиън.

* * *

Почувствах се доста странно, когато петнайсет минути по-късно влязох в собствения си апартамент. Разположението на стаите беше съвсем същото като в апартамента на Гидиън, само че обърнато огледално. Съчетанието между неговите и моите мебели ми беше помогнало да почувствам апартамента му като наш, но имаше и страничен ефект — сега моят апартамент ми се струваше… чужд.

— Здравей, Ева!

Огледах се и видях Трей в кухнята, наливаше мляко в две чаши.

— Здрасти — отвърнах на поздрава му. — Как си?

— По-добре.

Личеше му. Русата коса, която обикновено беше тотално разрошена, сега бе оформена в стилна прическа — един от многото таланти на Кари. Светлокафявите очи на Трей сияеха, а по устните му, под някога чупения нос, грееше очарователна усмивка.

— Хубаво е, че те виждам все по-често тук — казах.

— Попромених малко графика си. — Вдигна кутията с мляко, аз поклатих отрицателно глава и той я върна обратно в хладилника. — А ти как си?

— Опитвам се да се покрия от репортерите, надявам се шефът ми да се сгоди, възнамерявам да влея малко ум в главата на единия си родител и да намеря време да звънна на другия и чакам с нетърпение да обиколим баровете с момичетата довечера.

— Ти си невероятна!

— Старая се! — усмихнах се аз. — Как върви учението? А работата?

Знаех, че Трей следва ветеринарна медицина и едновременно с това работи, за да може да плаща обучението си. По едно време помагаше на някакъв фотограф и така се бе запознал с Кари.

Трей присви очи.

— И на двете места е ужасно натоварено, но се надявам един ден да се окаже, че си е струвало.

— Трябва някой път отново да се съберем на филми и пица, стига да успееш да се освободиш.

Нещо отвътре ме караше да застана на страната на Трей в битката с Татяна. Може би само така ми се струваше, но имах чувството, че е настроена доста враждебно към мен. А и не ми хареса начинът, по който се опита да изпъкне, когато видя Гидиън.