— И така — започнах аз, след като отпих с удоволствие и прокарах леденостудената чаша по челото си, — как си?
— Чудесно — засмя се той.
Изглеждаше много добре облечен в бежова фланелка с остро деколте и черни дънки. Тъмната му коса не беше толкова дълга, колкото косата на Гидиън, но падаше косо през челото и подчертаваше очите му, които знаех, че са зелени, макар на светлината в клуба да беше трудно да се види цвета им.
— Как се чувстваш в големия свят на рекламата?
— Обожавам работата си!
Засмя се на ентусиазма, с който изрекох тези думи.
— Де да можех и аз да кажа същото.
— Мислех, че ти харесва да работиш за Стантън.
— Харесва ми. И парите ми харесват. Но не мога да кажа, че обожавам работата си.
Келнерката донесе уискито му с лед и си казахме наздраве.
— С кого си? — попитах го аз.
— С приятели — отвърна той и се огледа, — които загубих в тази джунгла. А ти?
— И аз.
Улових погледа на Лейси, която танцуваше на дансинга и ми направи знак с два палеца нагоре.
— Излизаш ли с някое момиче, Мартин?
— Не — отговори той с широка усмивка.
— Харесваш ли блондинки?
— Сваляш ли ме?
— Не съвсем.
Погледнах към Лейси, вдигнах вежди и посочих Мартин с глава. За миг тя ме изгледа изненадано, след това се ухили и бързо дойде при нас. Запознах ги и ми стана много приятно, защото двамата веднага намериха общи теми за разговор. Мартин винаги е бил приятен, а Лейси беше жизнерадостна и привлекателна по доста специфичен начин — беше по-скоро чаровна и харизматична, отколкото класическа красавица. Мегуми се присъедини към нас, изпихме по още един шот и Мартин покани Лейси на танц.
— Ще извадиш ли от джоба си някой готин мъж и за мен? — попита Мегуми, когато двамата се отдалечиха.
Прииска ми се да мога да извадя телефон от джоба си.
— Виждаш ми се доста нещастна, скъпа.
Мегуми впери поглед в мен. След това изкриви устни.
— Пияна съм.
— И това е вярно. Искаш ли още един шот?
— Защо не?
Точно бяхме изпили по една текила, когато се появи Шона заедно с Лейси, Мартин и двама от приятелите му — Кърт и Андре. Кърт беше невероятен, имаше пясъчноруса коса, масивна челюст и наперена усмивка. Андре също беше сладък, в тъмните му очи гореше закачливо пламъче, а косата му падаше до раменете на дебели расти4. Той насочи вниманието си към Мегуми и това веднага я развесели.
След малко цялата компания се заливаше от смях.
— И когато Кърт се върна от тоалетната — разказваше Мартин края на историята, — направо се изтести пред целия ресторант.
Андре и Мартин започнаха да подсвиркват. Кърт ги замери с парчета лимон.
— Какво значи това? — попитах, усмихвайки се, макар да не разбрах смисъла на последното изречение.
— Казва се така, когато оставиш тестисите да ти висят извън дюкяна — обясни Андре. — В първия момент хората не могат да разберат какво точно виждат, след това започват да се чудят дали наистина не знаеш, че топките ти се полюшват на вятъра. Всички мълчат, никой не обелва дума.
— Без майтап? — Шона така се разсмя, че за малко да падне от стола.
Компанията стана толкова шумна, че една келнерка се приближи до нас и с усмивка ни помоли да говорим малко по-тихо. Хванах я за лакътя, преди да се отдалечи.
— Има ли някъде телефон, от който мога да звънна?
— Помолете някой от барманите — отвърна тя. — Кажете му, че Денис, това е управителят, е разрешил, и ще ви свържат.
— Благодаря.
Плъзнах се от стола и слязох, а тя се отдалечи към друга маса. Нямах представа кой е Денис, но през цялата вечер се бях оставяла на течението, знаех, че Гидиън е уредил всичко до най-малкия детайл.
— Някой иска ли вода? — обърнах се към компанията.
Те ме освиркаха и започнаха да хвърлят по мен смачкани салфетки. Разсмях се, отидох до бара, изчаках някой барман да се освободи и му казах, че искам минерална вода и телефона. Набрах мобилния телефон на Гидиън, тъй като той беше единственият, който помнех наизуст. Реших, че няма опасност, тъй като се обаждах от собствения му клуб.
4
расти — традиционна прическа на последователите на растафари в Ямайка. Растите представляват кичури коса, които са сплъстени и усукани. — Б.ред.