Започна да ме чука като обезумял. Държах се за него, трепереща и широко разтворена за неумолимите движения на твърдия му като камък пенис. Беше изцяло отдаден на инстинкта си, на непреодолимото желание за съвкупление. Невъздържаните му стонове ме възбуждаха, караха ме да се овлажня толкова, че тялото ми не оказваше съпротива, откликваше с готовност на отчаяната му нужда.
Беше грубо, мръснишко и дяволски секси. Вратът му се изви и устата му оформиха името ми.
— Свърши заради мен — наредих и стегнах деликатните си мускули около него.
Цялото му тяло се изви и се разтресе. Устните му се изкривиха в блажена агония, погледът му се замъгли от наближаващия оргазъм.
Гидиън свърши с животински рев. Изпразваше се толкова мощно, че го усещах. Отново и отново горещите струи сперма ме обливаха отвътре.
Обсипах тялото му с целувки, ръцете и краката ми го обгръщаха здраво.
Той се отпусна върху мен, дробовете му тежко се повдигаха за глътки въздух.
И продължи да свършва.
10
Първото нещо, което видях, когато отворих очи в неделя сутринта, беше кехлибарено шишенце, на което със старомодни букви беше написано „Лек против махмурлук“. На гърлото на шишенцето беше завързана панделка от лико, а корковата запушалка пазеше гадното му съдържание. „Лекът“ наистина вършеше работа, както се бях убедила последния път, когато Гидиън ми го даде, но видът му ми напомни какво огромно количество алкохол бях изпила предишната нощ.
Стиснах очи, изстенах и зарових глава във възглавницата, искаше ми се отново да заспя.
Матракът на леглото се размърда. Топли твърди устни започнаха да целуват голия ми гръб.
— Добро утро, ангелче мое!
— Звучиш ужасно доволен от себе си — измърморих аз.
— Всъщност съм доволен от теб.
— Сексманиак.
— Имах предвид предложенията ти за управлението на кризи, но разбира се, сексът беше феноменален както винаги.
Плъзна ръка под чаршафа, който се бе омотал около кръста ми и ме стисна за дупето. Вдигнах глава и видях, че се е облегнал на таблата на леглото, а лаптопът е в скута му. Както обикновено изглеждаше невероятно — напълно отпуснат и само по долнище на пижама. Бях сигурна, че аз самата изглеждам далеч по-малко привлекателно. Бях се прибрала с лимузината заедно с останалите момичета и след това с Гидиън се срещнахме в апартамента му. Почти се съмваше, когато двамата най-после приключихме, и бях толкова уморена, че си легнах с все още мокра коса след набързо взетия душ.
Стана ми приятно, когато го видях до себе си. Беше спал в стаята за гости, а и имаше кабинет, където да работи. Фактът, че бе предпочел да работи в леглото ми, означаваше, че иска да е близо до мен, дори когато спя.
Извърнах глава, за да погледна часовника на нощното шкафче, но вместо това погледът попадна на китката ми.
— Гидиън…
Часовникът, който беше поставил на ръката ми, докато съм спала, буквално ме омагьоса. Беше произведение на изкуството в стил Арт деко, което блестеше от стотици малки диаманти. Каишката беше направена от кремав сатен, а върху седефения циферблат се четеше „Патек Филип“ и „Тифани“.
— Невероятен е.
— В целия свят има само двайсет и пет такива, което означава, че съвсем не е така уникален като теб. Но пък какво изобщо може да се мери с теб? — усмихна се той.
— Влюбена съм в него — възкликнах и се изправих на колене. — Влюбена съм в теб.
Успя да махне лаптопа тъкмо навреме, за да седна в скута му и да го прегърна силно.
— Благодаря — измърморих, трогната от вниманието му.
Сигурно беше отишъл да го купи, докато бях при майка ми или веднага след като излязох с момичетата.
— Ммм… Само ми кажи какво да направя, за да получавам подобна гола прегръдка всяка сутрин.
— Просто бъди себе си, шампионе — отвърнах и потърках буза в неговата. — Ти си единственото нещо, от което се нуждая.
Измъкнах се от леглото и тръгнах към банята с кехлибареното шишенце в ръка. Погълнах съдържанието с тръпка на отвращение, измих зъбите и лицето си и се сресах. Облякох халат и се върнах в спалнята, Гидиън го нямаше, лаптопът му лежеше отворен по средата на леглото.
Открих го в кабинета, стоеше пред прозореца с разкрачени крака и ръце, скръстени на гърдите. Градът се простираше пред него. Гледката не беше така внушителна като тази от кабинета му в „Кросфайър“ или от мезонета му, но всичко беше някак по-земно и по-близко. Връзката с града беше по-истинска.