— Не споделям тревогите ти — заяви той в микрофона. — Напълно осъзнавам риска… Престани да говориш. Повече няма какво да дискутираме. Подгответе договора както се уговорихме.
Усетих стоманената нотка в тона, с който провеждаше деловите си разговори, затова подминах нататък. Все още не бях съвсем сигурна какво има в шишенцето, но предполагам, че бяха витамини и някакъв алкохол. Клин клин избива. Затопляше стомаха ми и ме караше да чувствам лека летаргия, затова отидох в кухнята и си направих кафе.
Взех чашата, настаних се на дивана в хола и проверих дали имам съобщения на мобилния си телефон. Намръщих се, когато видях, че съм пропуснала три повиквания от баща ми, и трите бяха преди осем часа калифорнийско време. Освен това имаше около десетина пропуснати обаждания от майка ми, но реших, че не мога да се занимавам отново с нея преди понеделник. Кари също ми беше оставил съобщение, което направо крещеше: „Обади ми се!“.
Позвъних първо на баща ми, опитвайки се да преглътна глътка кафе, преди той да вдигне телефона.
— Ева.
Напрежението в гласа му веднага ми подсказа, че има някакъв проблем. Поизправих се на дивана.
— Татко… Всичко наред ли е?
— Защо не си ми казала нищо за Нейтън Баркър?
Гласът му беше дрезгав и изпълнен с болка. Побиха ме тръпки.
По дяволите! Беше разбрал. Ръката ми така силно се разтрепери, че се полях с горещото кафе. Дори не почувствах болка, толкова силно се притесних от мъката в гласа на баща ми.
— Татко, аз…
— Не мога да повярвам, че не си ми казала нищо. Нито пък Моника. Господи… Трябваше да ми каже… Трябваше да сподели — говореше несвързано, едва си поемаше въздух. — Имам право да знам!
Мъката изгори гърдите ми като киселина. Баща ми, човекът, чието самообладание можеше да се сравни само с това на Гидиън, плачеше. Оставих чашата на масата, задъхвах се. Запечатаното досие на непълнолетния Нейтън беше разсекретено след смъртта му и всеки можеше да стигне до кошмарите от моето минало, стига да притежаваше знанията и средствата да го направи. Като полицай баща ми разполагаше и с двете.
— Нямаше да можеш да направиш нищо — отвърнах. Бях напълно разтърсена, но се опитвах да звуча спокойно заради него. Телефонът ми изписука, някой се опитваше да се свърже с мен, но не му обърнах внимание. — Нито преди, нито след случилото се.
— Можех поне да съм до теб. Да се погрижа за теб.
— Ти се погрижи за мен, татко! Изпрати ме при доктор Травис, който промени живота ми. До този момент дори не бях започнала да се справям с проблема. Не можеш да си представиш колко много ми помогна той.
Баща ми въздъхна дълбоко и мъчително.
— Трябваше да се боря с майка ти за родителските права. Трябваше да останеш при мен.
— О, господи! — изстенах аз, стомахът ми се сви на топка. — Не трябва да обвиняваш мама. Тя много дълго не знаеше какво се случва. А когато разбра, направи всичко възможно…
— Но не ми каза — изкрещя той и аз подскочих от мястото си. — По дяволите, трябваше да ми каже! И как е възможно да не е знаела нищо? Трябва да е имало достатъчно признаци… Как е могла да не ги забележи? Господи! Аз забелязах, когато дойде при мен в Калифорния.
Разплаках се, не можех повече да сдържам болката.
— Аз я помолих да не ти казва. Принудих я да ми обещае.
— Не е трябвало ти да вземаш решението, Ева. Била си дете. Тя е знаела по-добре.
— Съжалявам — изплаках. Настоятелното пищене на второто входящо повикване напълно ме извади от равновесие. — Толкова съжалявам! Просто не исках Нейтън да нарани още някого, когото обичам.
— Ще дойда да те видя — заяви баща ми, гласът му изведнъж бе станал съвсем спокоен. — Ще хвана първия възможен полет. Ще ти се обадя, когато кацна.
— Татко…
— Обичам те, дечко! Ти си всичко за мен. — Затвори телефона.
Стоях като замаяна, бях напълно разбита. Знаех, че новината за онова, което ми се е случило, раздира баща ми отвътре, но нямах никаква представа как да се справя със ситуацията.
Телефонът започна да вибрира в ръката ми, а аз просто вперих поглед в дисплея, видях, че се обажда майка ми, и не знаех как да реагирам.
Изправих се, краката ми трепереха, хвърлих телефона върху масичката, сякаш изгаряше ръката ми. Не можех да разговарям с нея сега. Не исках да разговарям с никого. Исках само Гидиън.