Той замълча за известно време, след това каза:
— В момента ти самата си под огромно напрежение. И…
— Така ли мислиш? — Идваше ми да се разкрещя. — Кажи на майка ми, че я обичам и ще й се обадя, когато мога, но няма да е днес.
— Двамата с Кланси сме на разположение, ако имаш нужда от нещо — каза той сдържано.
— Благодаря ти. Ричард. Оценявам предложението ти. — Затворих телефона и едва се сдържах да не го запратя в стената.
Успях да се успокоя достатъчно, за да прегледам сайта на „Кросроудс“, преди Гидиън да излезе от кабинета си. Изглеждаше изтощен и леко замаян, което не бе никак странно, като се имат предвид обстоятелствата. Да разговаряш с майка ми, когато е разстроена, беше предизвикателство за всеки, а Гидиън нямаше никакъв опит в това отношение.
— Предупредих те — казах аз.
Той вдигна ръце и се протегна.
— Ще се оправи. Мисля, че е много по-издръжлива, отколкото изглежда.
— Беше много поласкана, че й се обаждаш, нали?
Той се подсмихна.
Вдигнах очи към тавана.
— Според нея имам нужда от богат мъж, който да се грижи за мен и да ме пази.
— Вече имаш такъв.
— Надявам се, не го приемаш в най-примитивния смисъл на думата — отвърнах и се изправих. — Ще тръгвам да се подготвя за посещението на баща ми. Ще трябва да спя вкъщи, докато той е тук, и вероятно няма да е никак разумно да се опитваш да се промъкваш в апартамента. Ще стане доста неприятно, ако те помисли за крадец.
— Освен това е твърде невъзпитано. Ще използвам времето да отскоча до мезонета, за да не будим подозрения.
— Значи имаме план. — Станах и разтърках очите си. Погледът ми падна върху часовника. — Сега поне имам прекрасен начин да отброявам минутите до момента, когато ще сме заедно.
Той дойде до мен и постави ръка на тила ми. Палецът му започна да описва кръгови движения по врата.
— Трябва да съм сигурен, че си добре.
Кимнах.
— Вече ми омръзна Нейтън да съсипва живота ми. Време е да поставя ново начало.
Представих си бъдеще, в което майка ми не дебне всяка моя крачка, баща ми отново е твърд като скала, Кари е щастлив, Корин е отпътувала за някоя далечна страна, а ние двамата с Гидиън сме се отървали от призраците на миналото. Най-после бях готова да се боря за всичко това.
11
Понеделник сутрин. Време да тръгвам за работа. Баща ми не се беше обадил до този момент, затова се приготвях да излизам. Точно ровех в дрешника си, когато на вратата на спалнята ми се почука.
— Влез — извиках.
След малко чух Кари:
— Къде си, по дяволите?
— Тук съм.
Сянката му се появи на входа на дрешника.
— Имаш ли някакви новини от баща си?
Хвърлих поглед към него.
— Не още. Изпратих му съобщение, но нямам отговор.
— Значи все още е в самолета.
— Или е изпуснал връзката. Кой знае? — отвърнах аз и огледах намръщено дрехите си.
Кари влезе в дрешника, заобиколи ме и взе от най-долния рафт сиви ленени панталони със силно разкроени крачоли и черна дантелена блуза с къси ръкави.
— Облечи това.
— Благодаря — казах и тъй като стоеше близо до мен, го прегърнах.
В отговор той ме притисна толкова силно, че ме остави без въздух. Изненадана от реакцията, го задържах в прегръдките си и притиснах буза до сърцето му. За първи път от няколко дни беше облечен с тениска и дънки и както винаги успяваше да накара небрежното облекло да изглежда елегантно и скъпо.
— Всичко наред ли е? — попитах.
— Липсваш ми, бебчо — прошепна той, заровил устни в косата ми.
— Просто се старая да не ти писна съвсем — опитах се да отвърна закачливо, но тонът му ме притесни. В него липсваше жизнерадостта, с която бях свикнала.
— Ще отида с такси до работа, така че имам малко време. Искаш ли да изпием по чаша кафе?
— Разбира се — отдръпна се той и се усмихна с чара на малко момче. Хвана ме за ръка и ме изведе от дрешника.
На път към кухнята хвърлих дрехите си на едно кресло.