— Значи шампанско и…?
— Ами… — Кари сви устни. — Испанско?
Премигнах.
— Искаш да изведем баща ми навън, така ли?
— Защо, не е ли добра идея?
— Не, чудесна е, стига да успеем да го убедим — усмихнах се. — Ти си върхът, Кари.
Той ми намигна и се почувствах малко по-спокойна.
Всичко в живота ми беше объркано, особено отношенията ми с хората, които най-много обичах. Трудно ми беше да го приема, защото те ми помагаха да държа глава над водата. Но може би, след като всичко отмине, ще се почувствам по-силна. Може би ще се справям по-добре без чужда помощ.
Тогава цялата тази болка нямаше да е напразно.
— Искаш ли да ти направя косата? — попита Кари.
— Да — кимнах аз.
Когато отидох на работа, със съжаление видях, че Мегуми е много нещастна. Махна ми вяло с ръка и натисна копчето, за да отвори вратата, след това се отпусна в стола си.
— Виж какво, трябва да зарежеш този Майкъл — посъветвах я аз. — Не може да продължава така.
— Знам — отвърна тя и метна назад бретона на асиметричната си прическа. — Ще го отрежа още следващия път, когато го видя. Не ми се е обаждал от петък и направо полудявам, като си помисля, че може да е забърсал някоя мацка, докато е обикалял баровете с приятелите си.
— Ууф…
— Кофти, нали? Не е особено яко да се чудиш дали мъжът, с когото спиш в момента, не чука някоя друга.
Думите й ми напомниха за сутрешния разговор с Кари.
— Ние с Бен и Джери6 сме на твое разположение. Само звънни, ако имаш нужда от нас.
— Това ли е тайната ти? — засмя се Мегуми. — Кой вид ти помогна да забравиш Гидиън Крос?
— Не съм го забравила — признах аз.
Тя кимна замислено.
— Така си и знаех. Но се забавлява в събота, нали? А той е пълен идиот. Един ден ще осъзнае какво губи и ще дойде на колене да те моли да се върнеш при него.
— Обадил се е на майка ми през уикенда — сниших глас и се облегнах на бюрото й. — Питал за мен.
— Еха! — Мегуми също се наведе. — Какво й е казал?
— Не знам подробности.
— Би ли се събрала с него отново?
Свих рамене.
— Не мога да кажа. Зависи как ще ми се помоли.
— Правилно — възкликна Мегуми и плесна дланта ми. — Между другото косата ти изглежда страхотно.
Благодарих й и се отправих към бюрото си, мислено се подготвях да помоля Марк да ме освободи от работа, ако баща ми се обади. Точно бях завила в края на коридора, когато Марк изскочи от кабинета си с широка усмивка.
— О, господи! — спрях по средата. — Изглеждаш невероятно щастлив. Нека позная — сгоден си!
— Точно така.
— Браво! — Пуснах и двете си чанти на пода и изръкоплясках. — Толкова се радвам за теб! Поздравления!
Той се наведе и вдигна нещата ми.
— Ела в кабинета.
Покани ме с жест да мина пред него, след това затвори стъклената врата.
— Трудно ли беше? — попитах, докато сядах на стола пред бюрото му.
— Най-трудното нещо, което съм правил в живота си — отговори Марк и ми подаде чантата и плика. Седна на стола и започна да се поклаща напред-назад. — И Стивън ме измъчи докрай. Можеш ли да си представиш? През цялото време е знаел, че ще му направя предложение. Каза ми, че си личало, защото съм се държал като побъркан.
Усмихнах се.
— Добре те познава.
— Освен това мълча цели две минути, преди да отговори. Повярвай, имах чувството, че минаха часове.
— Не се съмнявам. Значи всичките му приказки против брака са били просто маска?
Марк кимна, ухилен до уши.
— Гордостта му била наранена, когато преди време му отказах, затова сега искал да ми го върне. Каза, че през цялото време е знаел, че един ден ще му предложа. Затова, когато най-накрая се осмелих, решил да ме поизмъчи.
Звучеше точно в стила на Стивън, който беше суперобщителен и обичаше майтапите.
— И къде му зададе въпроса?
Марк се разсмя.
— Можех да го направя на някое място с романтична атмосфера, нали така? Като например в ресторанта, където вечеряхме на свещи, или в полумрака на бара, в който отидохме след това. Но не, трябваше да чакам чак докато в края на вечерта лимузината ни остави пред нас. Когато слязохме пред къщата, разбрах, че изпускам шанса си, така че… изломотих предложението на улицата.