— Според мен е романтично.
— Според мен ти си романтичка — отвърна той.
— На кого му пука за вино и рози? Всеки би могъл да го направи. Да покажеш на някого, че не можеш да живееш без него, ето това е романтика.
— Както винаги си права.
Духнах леко върху ноктите си и ги лъснах в полата си.
— Страшна съм!
— Ще оставя на Стивън да ти разкрие всички подробности, докато обядваме в сряда. Вече е разказвал историята толкова много пъти, че я знае като по вода.
— С нетърпение очаквам да го видя.
При положение, че Марк е толкова развълнуван, бях сигурна, че Стивън направо не може да си намери място. Едрият и мускулест предприемач кипеше от жизненост и енергията сякаш искреше от яркорижата му коса.
— Нали знаеш, че сега ще те впрегне да помагаш на Шона в подготовката на сватбата? — попита Марк и подпря лакти на масата. — Опитва се, освен сестра си, да ангажира всички жени, които познаваме. Сигурен съм, че ще превърне сватбата в някаква невероятно ексцентрична лудост.
— Звучи забавно.
— Така си мислиш сега — предупреди ме той, но тъмните му очи се смееха. — Хайде да си вземем кафе и да се захващаме с работата за тази седмица.
Изправих се.
— Много ми е неудобно да те моля, но тази седмица баща ми пристига по спешност в града. Нямам представа кога точно ще дойде. Може да е още днес. Ще трябва да го взема от летището и да го закарам до апартамента си.
— Налага се да отсъстваш от работа ли?
— Само за да го заведа до нас. Не повече от няколко часа.
Марк кимна.
— Каза, че е по спешност. Наред ли е всичко?
— Ще бъде.
— Добре. Няма никакъв проблем да излизаш, когато ти се налага.
— Благодаря ти.
Оставих нещата си на бюрото и за хиляден път си помислих колко много обичам работата и шефа си. Разбирах, че Гидиън иска да съм близо до него, и оценявах идеята му да градим нещо заедно, но работата ме караше да се чувствам самостоятелна и пълноценна. Не исках да се отказвам от това, не исках накрая да го намразя за това, че ме притиска да го направя. Трябваше да намеря аргумент, който той не би могъл да отхвърли.
Започнах да мисля по въпроса още докато с Марк отивахме към стаята за почивка.
Въпреки че Мегуми все още не се бе разделила с Майкъл, реших да я заведа на обяд в едно бистро със страхотни сандвичи и богат избор от сладоледи „Бен енд Джерис“. Аз избрах бананов с орехи, а тя предпочете този с вкус на череши. И на двете ни беше много приятно да хапнем нещо разхлаждащо в горещия ден.
Седяхме на метална масичка в дъното, а пред нас бяха опаковките от обяда ни. По това време бистрото не беше така претъпкано като останалите ресторанти и места за хранене наоколо, което бе добре дошло за нас. Мажехме да разговаряме, без да се налага да крещим.
— Марк направо сияе — каза тя и облиза лъжичката си.
Беше облечена в ярка светлозелена рокля, която добре подхождаше на черната й коса и бледа кожа. Мегуми винаги се обличаше в ярки цветове и избираше доста предизвикателни модели. Завиждах на способността й да ги комбинира толкова добре.
— Така е! — усмихнах се аз. — Много е хубаво, когато някой около теб е толкова щастлив.
— При това щастлив, без чувство за вина. Не като след цяла купа сладолед.
— Какво толкова страшно има в малко чувство за вина от време на време.
— Нищо, само задникът ти надебелява.
Въздъхнах:
— Благодаря, че ми напомни, днес непременно трябва да отида във фитнеса. Не съм тренирала от няколко дни.
„Освен ако не се брои креватната гимнастика…“
— Как успяваш да се мотивираш да ходиш на фитнес? — попита тя. — Знам, че и аз трябва да ходя, но винаги си намирам някакво извинение.
— И успяваш да поддържаш тази фигура? — учудих се аз и поклатих глава. — Мразя те!
Тя се усмихна.
— Къде тренираш?
— Редувам фитнес тренировките с крав мага в един клуб в Бруклин.
— Преди работа ли ходиш или след?
— След. Не съм ранобудна птица — отвърнах. — Сънят ми е добър приятел.
— Имаш ли нещо против да дойда с теб някой път? Нямам предвид на онова крав нещо си, а на фитнес. Къде ходиш?
Преглътнах парченцето шоколад и точно щях да й отговоря, когато чух някакъв телефон да звъни.
— Няма ли да се обадиш? — попита Мегуми, което ме накара да осъзная, че телефонът, който звъни, е моят. Беше апаратът, който ми бе дал Гидиън, затова не разпознах мелодията.