Изрових го бързо от чантата си и задъхано се обадих:
— Ало.
— Ангелче.
За секунда се насладих на дрезгавата нотка в гласа на Гидиън.
— Здрасти. Какво има?
— Адвокатите ми току-що ме уведомиха, че полицията има заподозрян.
— Какво? — Сърцето ми спря. Обядът в стомаха ми заплашваше да излезе навън. — О, господи!
— Не съм аз.
Не си спомням как се върнах обратно в офиса. Наложи се Мегуми два пъти да ме пита как се казва фитнесът, в който ходя. Никога не бях изпитвала такъв ужасен страх. Беше толкова по-тежко, когато се страхуваш не за себе си, а за някого, когото обичаш. Как е възможно полицията да подозира някой друг?
Имах ужасното чувство, че просто се опитват да извадят от равновесие Гидиън. И мен.
Ако целта е била това, вече я бяха постигнали. Поне що се отнася до мен. Гидиън звучеше съвсем спокойно по време на краткия ни разговор. Каза ми да не се тревожа, искаше само да ме предупреди, че полицаите могат да дойдат да ме разпитат още веднъж. А може и да не дойдат.
Господи. Тръгнах бавно към бюрото си, нервите ми бяха опънати до краен предел. Чувствах се така, сякаш бях изпила цяла кана с кафе. Ръцете ми трепереха, а сърцето ми биеше до пръсване.
Седнах и се опитах да се захвана за работата си, но не успявах да се концентрирам. Стоях, вперила поглед в монитора, и не виждах нищо.
Ами ако полицията наистина има друг заподозрян? Какво щяхме да правим тогава? Не можехме да оставим един невинен човек да влезе в затвора.
И въпреки това едно тънко гласче вътре в мен шепнеше, че ако някой друг бъде осъден за престъплението, Гидиън ще е извън всяко подозрение.
Усетих, че ми призлява в момента, в който тази мисъл се завъртя в главата ми. Погледът ми спря на снимката на баща ми. Беше облечен в униформа и изглеждаше невероятно красив, застанал до служебната си кола. Чувствах се толкова объркана, толкова изплашена.
Подскочих, когато мобилният ми телефон започна да вибрира върху бюрото. На дисплея се появи името на баща ми. Отговорих веднага.
— Здрасти! Къде си?
— В Синсинати. Чакам полета за Ню Йорк.
— Само момент, нека запиша всички подробности. — Взех една химикалка и записах цялата информация, която ми даде. — Ще те чакам, когато кацнеш. Изгарям от нетърпение да те видя.
— Да… Ева… дечко — въздъхна той тежко, — ще се видим съвсем скоро.
Затвори и около мен настъпи оглушителна тишина. В този миг разбрах, че това, което най-много го измъчва в момента, е чувството на вина. Долових го в гласа му и почувствах болка в гърдите си. Станах и се запътих към кабинета на Марк.
— Баща ми току-що се обади. Самолетът му каца на „Ла Гуардия“ след няколко часа.
Марк вдигна поглед, намръщи се и ме изгледа изпитателно.
— Върви си вкъщи, приготви се и иди да го вземеш.
— Благодаря.
Тази единствена дума беше достатъчна. Марк очевидно разбра, че в момента не искам да разговарям за нищо.
Докато пътувах в таксито към къщи, използвах телефона, който Гидиън ми беше дал, и му изпратих съобщение: „Прибирам се. След час отивам да посрещна татко. Можеш ли да говориш?“.
Трябваше да разбера какво мисли Гидиън… как се чувства в момента. Аз самата бях ужасно разстроена и не знаех как да постъпя.
Прибрах се вкъщи, преоблякох се и сложих една тънка рокля и сандали. Отговорих на съобщението, което Мартин ми беше изпратил — съгласих се, че в събота сме прекарали страхотно и че трябва някой път отново да излезем заедно. Отидох в кухнята, за да се уверя отново, че съм купила любимите храни на баща ми, и че всичко е подредено точно както трябва. След това влязох в стаята за гости, макар че я бях приготвила предния ден. Проверих още веднъж полета в интернет.
С това приключих. И ми остана достатъчно време да се притеснявам.
Влязох в Google и написах „Корин Жиро съпруг“, ограничих търсенето до снимките.
Открих, че Жан-Франсоа Жиро изглежда много добре. Всъщност секси. Не чак толкова секси колкото Гидиън, но кой би могъл да се сравнява с него? На света нямаше втори като Гидиън, но сам по себе си Жан-Франсоа беше мъж, след когото би се обърнала всяка жена. Имаше тъмна чуплива коса, светлозелени очи, тъмен тен и брадичка с форма на катинарче, която наистина му отиваше. Двамата с Корин бяха впечатляваща двойка.