Телефонът от Гидиън иззвъня, скочих бързо на крака и се спънах в холната масичка в желанието си по-бързо да стигна до него. Извадих го от чантата и се обадих:
— Ало.
— В съседния апартамент съм — каза Гидиън. — Имам съвсем малко време.
— Идвам.
Грабнах чантата си и излязох. Една от съседките ми точно отключваше вратата на апартамента си, усмихнах й се учтиво и сдържано и се престорих, че чакам асансьора. В момента, в който затвори вратата след себе си, се спуснах към апартамента на Гидиън. Вратата се отвори, преди да успея да извадя ключа.
Гидиън ме посрещна облечен в дънки и фланелка, с бейзболна шапка на главата. Хвана ме за ръката и ме дръпна вътре, после бързо свали шапката и ме целуна. Целувката беше неочаквано сладка, устните му бяха меки и топли.
Пуснах чантата, прегърнах го и се гушнах в него. Силата, която излъчваше, намали безпокойството ми дотолкова, че успях да си поема дълбока глътка въздух.
— Здравей — прошепна той.
— Не беше необходимо да се прибираш вкъщи.
Можех да си представя какви промени в програмата си за деня е трябвало да направи. Да се преоблече, да дойде тук, после да се върне обратно…
— Напротив. Имаше нужда от мен. — Ръката му се плъзна по гърба ми, след това той се дръпна малко назад и ме погледна. — Наистина не е нужно да се тревожиш за това, Ева. Ще се погрижа за всичко.
— Как?
Сините му очи бяха спокойни, по лицето му се четеше увереност.
— Очаквам всеки момент да получа повече информация. Кого подозират? Защо го подозират? Нали знаеш, че има много голяма вероятност от това да не излезе нищо?
Вперих поглед в лицето му.
— Ами ако все пак излезе нещо?
— Дали ще оставя някой друг да плаща за моето престъпление? — попита той и стисна зъби. — Това ли искаш да знаеш?
— Не — отвърнах и прокарах пръст по веждата му. — Знам, че няма да го допуснеш. Просто се чудех как можеш да го предотвратиш.
Той се намръщи още по-силно.
— Искаш да предскажа бъдещето, Ева. Не мога да го направя. Просто трябва да ми се довериш.
— Вярвам ти — отговорих разпалено. — Но въпреки това се страхувам. Не мога да не съм притеснена.
— Знам. Аз също съм притеснен — каза той и леко докосна долната ми устна с палец. — Детектив Грейвс е много интелигентна жена.
Моите наблюдения бяха същите.
— Прав си. Това ме кара да се чувствам малко по-добре.
Не познавах добре Шели Грейвс. Но от малкото ми срещи с нея бях останала с впечатление, че е едновременно много интелигентен и практичен човек. Не бях се замислила за нейната роля в така създалата се ситуация, а трябваше да го направя. Чувствах се много странно, защото се страхувах от нея и в същото време високо я ценях.
— Готова ли си да посрещнеш баща си?
Този въпрос ме накара отново да се паникьосам.
— Всичко е готово. Освен самата аз.
Погледът на Гидиън омекна.
— Имаш ли някакви планове какво ще правите?
— От днес Кари се върна на работа, така че ще го отпразнуваме с шампанско, а след това ще излезем на вечеря.
— Мислиш ли, че на баща ти ще му се празнува?
— Не съм сигурна дали на мен самата ми се празнува — признах аз. — Доста откачено от моя страна да правя планове да пием шампанско и да се забавляваме, като се има предвид какво става около мен. Но какво друго ми остава? Ако баща ми не се увери, че съм добре, няма да може да преживее истината за онова, което Нейтън ми е причинил. Трябва да му докажа, че цялата болка и мръсотия са останали в миналото.
— И трябва да оставиш всичко друго на мен — напомни ми той. — Аз ще се погрижа за теб, за нас. Съсредоточи се върху семейството си за известно време.
Отдръпнах се от него, хванах го за ръката и го поведох към дивана. Чувствах се доста странно да съм си вкъщи толкова рано, след като сутринта бях отишла на работа.
Яркото следобедно слънце озаряваше градския пейзаж, който се разкриваше през прозореца, и ме караше да се чувствам не на място, като по този начин още повече подсилваше усещането, че сме откраднали време, за да бъдем заедно.
Седнах на дивана, свих краката си и се обърнах към Гидиън, наблюдавах го, докато се настанява до мен. В толкова много отношения си приличахме, включително по това, което бяхме преживели в миналото. Дали не трябваше и той като мен да изчисти със семейството си всички стари тайни? Нуждаеше ли се от това, за да се излекува напълно?