— Знам, че трябва да се връщаш на работа — казах аз, — но се радвам, че се прибра заради мен. Прав си — имах нужда да те видя.
Той вдигна ръката ми и я допря до устните си.
— Знаеш ли кога баща ти се връща в Калифорния?
— Не.
— Утре вечер имам час при доктор Питърсън, което означава, че така или иначе ще закъснея — каза Гидиън и се усмихна едва забележимо. — Ще намерим начин да бъдем заедно.
Да бъде до мен… да го докосвам… да виждам усмивката му… да чувам тези думи. Бях в състояние да се справя с всичко, стига да сме заедно в края на дългия ден.
— Ще ми дадеш ли само пет минути? — попитах.
— Ще ти дам всичко, което пожелаеш, ангелче — отвърна той нежно.
— Искам само това — казах аз, седнах по-близо и се гушнах в него.
Гидиън ме прегърна през рамо. Сключените ни ръце лежаха в скута му. Така образувахме идеален кръг. Не така блестящ като пръстените, които носехме, но за сметка на това безценен. След миг усетих, че и той се обляга на мен.
— И аз имах нужда от това — въздъхна.
Прегърнах го още по-силно.
— Няма нищо лошо да изпитваш нужда от мен, шампионе.
— Въпреки това ми се иска да се нуждаех от теб малко по-малко. Колкото да мога да го понеса.
— Тогава изобщо нямаше да е забавно!
Тихият му смях ме накара да го заобичам още повече.
Гидиън се оказа прав за Ди Би деветката. Докато наблюдавах момчето от паркинга, което спираше лъскавия астон мартин пред мен, си помислих, че колата наистина прилича на Гидиън. Беше сексапил на колела, толкова мъжествено елегантна, че направо потръпнах от удоволствие. Беше ме страх да седна зад волана.
Шофирането в Ню Йорк няма нищо общо с шофирането в Южна Калифорния. Поколебах се, преди да взема ключовете, питах се дали няма да е по-разумно просто да извикам такси. Телефонът, който Гидиън ми беше дал, започна да звъни и аз зарових в чантата да го извадя.
— Ало?
— Просто го направи — измърка Гидиън. — Престани да се колебаеш и я подкарай.
Завъртях се и потърсих с поглед охранителните камери. Буквално усещах, че Гидиън ме наблюдава.
— Какво правиш?
— Мечтая да съм с теб. Толкова ми се иска да те просна на капака на колата и да те чукам съвсем бавно. Да го вкарам дълбоко вътре в теб и да пробвам дали амортисьорите са наистина толкова добри. Ммм… Господи, започнах да се надървям.
А аз вече бях влажна. Можех да го слушам до безкрай, толкова много обичах гласа му.
— Страх ме е, че ще съсипя прекрасната ти кола.
— Пет пари не давам за колата, интересува ме само твоята сигурност. Можеш да я драскаш колкото искаш, гледай само ти да не пострадаш.
— Ако по този начин се опитваш да ме успокоиш, не се получава.
— Можем да правим телефонен секс, докато свършиш, това би трябвало да те успокои.
Присвих очи и огледах момчетата, които работеха на паркинга. В момента се правеха, че не ме наблюдават.
— Трябва ли да се тревожа за онова, което те е възбудило за краткото време, откакто се разделихме.
— Мисълта как караш астон мартина ме възбужда.
— Така ли? — попитах и се опитах да потисна усмивката си. — Напомни ми кой от двама ни има фетиш към превозните средства.
— Седни зад волана — прошепна той. — Представи си, че седя до теб. Ръката ми е между краката ти. Чукам с пръсти меката ти влажна катеричка.
Краката ми трепереха, докато приближавах към колата.
— Това си е живо самоубийство.
— Вадя члена си и започвам да го търкам, докато те чукам с пръсти, така и на двамата ни е добре.
— Проявяваш ужасно неуважение към тапицерията на колата.
Седнах на шофьорската седалка, трябваше ми минута, за да се ориентирам.
Дрезгавият му глас прозвуча от аудиосистемата в купето.
— Как ти се струва?
Съвсем ясно беше, че е синхронизирал телефона с компютъра на астон мартина. Гидиън никога не пропускаше нищо.
— Скъпа — отговорих аз. — Направо си луд да ми даваш да карам такова нещо.
— Луд съм по теб — отговори той и почувствах как ме облива вълна от удоволствие. — „Ла Гуардия“ е програмирана на джипиеса.
Стана ми приятно, че настроението му се е подобрило толкова, след като се прибра, за да ме види. Аз също бях добре в момента. И беше особено важно да знам, че чувствата ни са споделени. Извадих джипиеса и включих на скорост.