Дали в момента Гидиън ни наблюдаваше чрез охранителните камери и ме подкрепяше мълчаливо? Тази мисъл ме накара да се почувствам по-добре.
Вечерята навън не беше толкова шумна и весела, колкото обикновено, когато бяхме тримата с татко и Кари, но и не беше толкова мрачна, колкото се страхувах, че ще е. Храната беше чудесна, виното още по-хубаво, а Кари беше в заядливо настроение.
— Беше по-лоша дори от Татяна — оплакваше се той от манекенката, с която беше снимал през деня. — Непрекъснато говореше за „по-добрата си страна“. Лично според мен по-добрата й страна е задникът й, и то докато излиза през вратата.
— Снимал ли си с Татяна? — попитах аз и след това се обърнах към баща ми: — Татяна е едно момиче, с което Кари излиза.
— О, да — отвърна Кари и облиза капчица червено вино от долната си устна. — Всъщност доста често работим заедно. Аз съм Укротителя на Татяна. Тя изпада в някой от обичайните си пристъпи и аз я успокоявам.
— Как… Не, не ми отговаряй — добавих бързо. — Не искам да знам.
— Вече знаеш — отвърна Кари и ми намигна.
Обърнах се към баща ми и поклатих глава.
— А ти, Виктор? — попита Кари и си сипа още малко от сотираните гъби. — Излизаш ли с някого?
Баща ми сви рамене:
— Нищо сериозно.
По негов избор. Неведнъж бях виждала как се държат жените в негово присъствие — правеха всичко възможно да привлекат вниманието му. Баща ми беше секси, имаше невероятно тяло, красиво лице и чувствеността на истински латиноамериканец. Можеше да избере която жена си поиска и много добре знаех, че съвсем не е светец, но изглежда, така и не можа да срещне някоя, в която да се влюби. Наскоро разбрах причината — беше влюбен в майка ми.
— Мислиш ли, че някога ще имаш още деца? — попита Кари, изненадвайки ме с въпроса си.
Отдавна бях свикнала с мисълта, че никога нямам да имам брат или сестра.
Баща ми поклати глава.
— Не че идеята не ми харесва, но Ева е всичко, което някога съм се надявал да имам в този живот. — Погледна ме с такава любов, че гърлото ми се стегна. — А тя е идеална. Не бих могъл и да си пожелая нещо по-прекрасно. Не знам дали в сърцето ми ще се намери място за друг.
— О, татко! — Облегнах глава на рамото му, толкова бях щастлива, че сме заедно, нищо че причината бе възможно най-ужасната.
Върнахме се в апартамента и решихме да гледаме филм, преди да си легнем. Отидох в стаята си да се преоблека и изпаднах в захлас, когато видях прекрасен букет от бели рози на тоалетката. Картичката беше надписана със смелия, решителен почерк на Гидиън. Съдържанието й ме замая.
„Мисля за теб. Както винаги. И съм тук.
Седнах на леглото и прегърнах картичката, бях сигурна, че точно в този момент си мисли за мен. Едва сега започвах да осъзнавам, че е мислел за мен във всеки един миг от онези ужасни седмици, през които бяхме разделени.
Тази вечер заспах на дивана, докато гледахме „Дред“. Събудих се за малко с усещането, че някой ме вдига и ме носи в стаята, усмихнах се сънливо, когато баща ми ме сложи в леглото, зави ме като малко дете и ме целуна по челото.
— Обичам те, татко — прошепнах аз.
— И аз те обичам, дечко.
На следващата сутрин се събудих, преди часовникът ми да звънне и се чувствах така добре, както не се бях чувствала от дълго време. Оставих на плота в кухнята бележка за баща ми — да ми се обади, ако иска да се видим за обяд. Не бях сигурна какви са плановете му за деня. Знаех, че следобед Кари е на снимки.
В таксито на път за работа отговорих на съобщението на Шона, в което тя изразяваше възторга си от годежа на брат си с Марк. Написах й: „Толкова се радвам за вас!“. „Разчитам на помощта ти“ — отвърна веднага тя. Загледах се в дисплея на телефона, засмях се и написах: „Какво казваш? Обхватът се губи… Нищо не мога да прочета…“.
Таксито спря пред „Кросфайър“, развълнувах се както обикновено, когато видях бентлито, паркирано до тротоара. Излязох от таксито, надникнах в колата и махнах с ръка на Ангъс, когато видях, че е вътре.
Той излезе и сложи шофьорската си фуражка. Също като Кланси и той бе така свикнал с оръжието, което носеше под сакото си, че човек изобщо не можеше да го забележи.
— Добро утро, госпожице Трамел — поздрави ме той.
Макар че вече не беше млад и червеникавата му коса беше доста посребрена, никога не бях изпитвала и най-малкото съмнение, че може да защити Гидиън, ако се наложи.