— Здравей, Ангъс! Радвам се да те видя.
— Изглеждате прекрасно днес.
Погледнах светложълтата си рокля. Бях я избрала заради яркия жизнерадостен цвят, исках да оставя такова впечатление у баща ми.
— Благодаря. Желая ти страхотен ден! — отвърнах и тръгнах към въртящата се врата. — Пак ще се видим.
Ангъс допря два пръста до козирката на фуражката и светлосините му очи ме погледнаха топло.
Когато се качих горе, установих, че Мегуми е върнала обичайния си външен вид. Усмихваше се широко и естествено, а в черните й очи грееше онова пламъче, което ми беше толкова приятно да виждам всяка сутрин.
Спрях до бюрото й.
— Как си?
— Добре. Майкъл ще дойде да ме вземе за обяд и тогава ще сложа край на всичко. Ще го направя любезно и цивилизовано.
— Избрала си убийствен тоалет за целта — възхитих се на яркозелената рокля, с която беше облечена. Беше силно вталена и имаше кожен кант, който й придаваше точната доза провокация.
Мегуми се изправи и ми показа високите си до коленете ботуши.
— Много ексцентрично — отбелязах аз. — Сигурна съм, че Майкъл ще падне на колене и ще те моли да останеш.
— Да бе! — възкликна Мегуми с насмешка. — Тези ботуши са, за да го изритам от живота си. Обади се едва снощи, което означава, че цели четири дни не ме потърси. Не че е кой знае какво, но съм решила да си намеря мъж, който да е луд по мен. Искам да мисли за мен толкова, колкото и аз мисля за него, и да мрази всяка минута, в която не сме заедно.
Кимнах, през цялото време си мислех за Гидиън.
— Според мен си струва да изчакаш в живота ти да се появи такъв човек. Искаш ли да ти се обадя по някое време и да те измъкна от обяда?
— Не, но все пак ти благодаря — ухили се тя.
— Добре, кажи ми, ако промениш решението си.
Седнах на бюрото си и веднага се залових за работа, бях твърдо решила да наваксам времето, изгубено предния ден. Марк също беше потънал в работа, вдигна глава само колкото да ми каже, че Стивън има цяла папка, пълна с идеи за сватба, които е събирал през годините.
— Защо ли не се учудвам? — възкликнах аз.
— И аз не трябваше да се изненадвам — отвърна Марк с топла усмивка. — През цялото време е държал папката в офиса си, за да не я видя.
— Разгледа ли я?
— Показа ми я цялата. Отне ни няколко часа.
— Това ще бъде сватбата на века — пошегувах се аз.
— О, да! — Думите му прозвучаха иронично, но изражението му беше толкова щастливо, че не можех да спра да се усмихвам.
Баща ми се обади малко преди единайсет.
— Здрасти, дечко — каза той в отговор на обичайния ми официален поздрав. — Как върви работата?
— Чудесно. — Облегнах се на стола и се загледах в снимката му. — Как спа?
— Дълбоко. Все още се опитвам да се събудя.
— Че защо? Връщай се в леглото и помързелувай.
— Исках само да ти кажа, че днес няма да можем да обядваме заедно. Ще го направим утре. Днес трябва да разговарям с майка ти.
— Ооо! — Познавах този тон. Използваше го тогава, когато спираше някой нарушител, в него имаше премерена доза строгост и неодобрение. — Виж какво, татко, в този спор няма да заставам между вас. И двамата сте възрастни хора и аз няма да взема ничия страна. Но трябва да знаеш, че майка ми искаше да ти разкаже всичко.
— И е било редно да го направи.
— Беше сама — настоях аз, краката ми нервно потрепваха по килима. — Трябваше да се справя с развода, с делото срещу Нейтън и да се погрижи за възстановяването ми. Сигурна съм, че отчаяно се е нуждаела от рамо, на което да се облегне — знаеш много добре каква е. Измъчваше я ужасно чувство за вина. Можех да я накарам да изпълни всяко мое желание и се възползвах от това. — От другата страна на линията настъпи мълчание. — Просто искам да го имаш предвид, когато разговаряш с нея — приключих аз.
— Добре. Кога се прибираш?
— Малко след пет. Искаш ли да отидем до фитнеса? Или отново в клуба на Паркър?
— Хайде да видим как ще се чувствам, когато се прибереш — отвърна той.
— Добре. — Опитвах се да потисна безпокойството от предстоящия разговор между родителите ми. — Обади ми се, ако имаш нужда от нещо. — Затворих телефона и се върнах към работата си, бях благодарна, че ме разсейва от мрачните мисли.
Когато наближи време за обяд, реших да взема нещо набързо, да го изям на бюрото си и да прекарам обедната почивка в работа. Престраших се да изляза в горещата сауна навън и да отида до близкия „Дуейн Рийд“ за сушено говеждо и безалкохолно без захар. Откакто с Гидиън отново бяхме заедно, доста често пропусках тренировките си и реших, че е време да си платя.