— Какво, по дяволите, става? — попита мъжът намръщено, обърна се и огледа останалите три асансьора.
Беше малко по-висок от мен, облечен в риза с къс ръкав и с вратовръзка.
Звуковият сигнал, показващ, че идва друг асансьор, едва се чу от силния шум на машините. Вратите на кабината се отвориха и Гидиън излезе от нея, изглеждаше самоуверен, неустоим и ядосан.
Беше толкова секси, че ми се прииска веднага да се хвърля върху него. Освен това трябва да си призная, че ми действа супервъзбуждащо всеки път, когато започнеше да се разпорежда като типичен алфа-мъжкар.
„Бих спрял въртенето на Земята заради теб.“ Понякога имах чувството, че наистина го прави.
Мърморейки нещо под носа си, мъжът с късите ръкави влезе в кабината, от която току-що бе излязъл Гидиън, и ни остави насаме.
Гидиън сложи ръка на кръста си, сакото му се разтвори и разкри цялата елегантност на костюма. Беше изцяло в черно, с онзи едва забележим блясък, който имат само скъпите платове. Ризата му също беше черна, а на ръкавите проблясваха познатите ми ръкавели от злато и оникс.
Беше облечен по същия начин, както в онзи ден, когато за първи път го видях. Тогава ми се прииска да се покатеря по великолепното му тяло и да го чукам до безсъзнание.
Толкова седмици по-късно, желанието си оставаше същото.
— Ева — започна той с онзи секси глас, от който ме побиваха тръпки, — не е това, което си мислиш. Корин дойде, защото не й вдигам телефона…
Вдигнах ръка, за да го накарам да замълчи, и хвърлих бърз поглед към красивия часовник, който ми бе подарил.
— Имам трийсет минути. Ако нямаш нищо против, предпочитам да те чукам, вместо да си говорим за бившата ти.
В продължение на цяла минута Гидиън остана безмълвен и неподвижен, опитваше се да прецени в какво настроение съм в момента. Видях как и тялото, и изражението му се променят, как раздразнението му се заменя от предчувствие за наслада. Присви очи, погледът му се премрежи. По скулите му изби руменина, разтвори устни и дълбоко пое дъх. Пристъпи от крак на крак, когато кръвта се раздвижи и членът му се възбуди, желанието му се пробуждаше като пантера, която се протяга след следобедна дрямка.
Почти усещах как страстта трепти между нас като мощно електрическо поле. Реагирах така, както вече бях научена — пулсът ми се ускори, а тялото ми омекна, през вагината ми премина лек спазъм. Очакваше го. Суматохата около нас ме възбуди още повече и накара сърцето ми да бие още по-силно.
Гидиън бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади телефон. Набра бързо някакъв номер, след това вдигна телефона до ухото си, вперил поглед в мен:
— Ще закъснея с трийсет минути. Ако на Андерсън не му е удобно, определи му друго време за среща. — Затвори и небрежно пусна телефона обратно в джоба си.
— Толкова много те искам в момента — прошепнах аз, гласът ми беше станал дрезгав от желанието.
Той се протегна, намести възбудения си член в панталона и се приближи към мен. Очите му горяха като въглени.
— Ела.
Постави ръка ниско на кръста ми с жеста, който толкова много обичах. Натискът и топлината на дланта му въздействаха върху точка, която ме караше да потръпвам в очакване. Погледнах го през рамо и видях, че по устните му играе лека усмивка — доказателство, че знае какъв е ефектът от невинния допир.
Провряхме се под найлоновата завеса, площадката с асансьорите остана зад нас. Пространството отпред бе осветено от слънцето, навсякъде имаше цимент и найлони. През тях като в мъгла, се виждаха сенките на работниците. Чух някаква музика, която бе почти заглушена от шума и виковете на мъжете.
Гидиън ме поведе през найлоните, очевидно познаваше пътя добре. Мълчанието му ме възбуждаше още повече, нетърпението от очакването нарастваше с всяка стъпка. Стигнахме до една врата и той я отвори, после бързо ме вкара в стая, която щеше да се превърне в нечий ъглов кабинет.
Целият град се разстилаше пред очите ми. Съвременна градска джунгла, в която тук-там се извисяваха сгради, горди с историческото си минало. На равни интервали към безоблачното небе се вдигаха облаци пара, а колите се носеха по улиците като притоци на пълноводна река.
Чух, че вратата зад мен се заключи, обърнах се и видях Гидиън, който събличаше сакото си. Стаята беше обзаведена. Имаше бюро и столове, а в единия ъгъл бе поставен диван. Всичко беше покрито с найлони, явно ремонтът още не беше приключил.