Беше заровил ръце в косата ми и бе навел глава над мен, а мускулите на гърдите му блестяха от пот. Устните ми се плъзгаха по тялото на члена му, смучех го дълго и силно.
— Спри — изстена той и се отдръпна от мен. — Ще ме накараш да се надървя отново.
Той все още беше твърд, но реших да не го споменавам.
Гидиън обхвана лицето ми с ръце и ме целуна, вкусовете на телата ни се смесиха.
— Благодаря ти.
— Защо ми благодариш? Ти свърши цялата работа.
— Чукането с теб няма нищо общо с работа — възрази той и се усмихна като истински задоволен мъж. — Благодарен съм за привилегията.
Отпуснах се назад върху петите си.
— Направо ме убиваш. Не може да си едновременно толкова красив и секси и да говориш така. Идва ми в повече. Съзнанието ми не може да го възприеме. Имам чувството, че ще откача.
Той се усмихна още по-широко и ме целуна.
— Чувството ми е познато.
13
Може би защото аз самата току-що бях правила любов, не беше трудно да видя признаците у Мегуми. Или пък секс радарът ми, както Кари се бе изразил, вече не даваше накъсо. Каквато и да беше причината, бях напълно сигурна, че приятелката ми е спала с мъжа, с когото възнамеряваше да скъса, и не се чувстваше никак щастлива от това.
— Е, какво стана, скъсахте ли? — попитах и се облегнах на бюрото й.
— О, да, сложих край — отвърна тя мрачно, — но първо го изчуках. Реших, че ще е освобождаващо. Освен това не знам докога ще остана на сухо.
— Да не би сега да съжаляваш?
— Всъщност, не. Но той се направи на много засегнат и каза, че съм го използвала само за секс. Което до известна степен е вярно, но той самият твърдеше, че не иска да се обвързва. Помислих, че няма да е проблем да правим необвързващ обеден секс.
— И сега се чувстваш объркана и виновна. — Усмихнах й се съчувствено. — Забрави ли, че не ти се е обаждал от петък. Обядвал е с едно красиво момиче и освен това е получил оргазъм, никак не е лошо.
Тя наклони глава настрани.
— Права си.
— Така е.
Настроението й видимо се оправи.
— Ще ходиш ли на тренировка довечера, Ева?
— Би трябвало, но баща ми е в града и в момента се съобразявам с плановете му. Ако решим да отидем, с удоволствие ще те взема с нас, но няма да знам със сигурност, преди да свърша работа.
— Не искам да се натрапвам.
— Извинение ли си търсиш?
Тя се усмихна стеснително.
— Може би малко.
— Искаш ли след работа да отидем заедно вкъщи и да те запозная с баща ми? Ако той реши да отидем на фитнес, ще ти дам да облечеш нещо мое. Ако не иска, ще измислим какво да правим.
— Добре, съгласна съм.
— Значи се разбрахме.
И за двете ни щеше да е добре. Аз още веднъж щях да покажа на баща ми, че водя съвсем нормален живот, а Мегуми щеше да спре да се терзае от раздялата с Майкъл.
— Тръгваме в пет.
— Тук ли живееш? — попита Мегуми, вдигна глава и загледа сградата. — Хубаво местенце.
Също както другите постройки на обточената с дървета улица и тази имаше история. Личеше си по архитектурните орнаменти, които съвременните архитекти вече не използват. Преди време сградата е била реновирана и над входа й бе поставен модерен навес, направен изцяло от стъкло. Тази нова придобивка учудващо добре пасваше на старата фасада.
— Хайде — подканих я аз и се усмихнах на Пол, който ни отвори вратата.
Когато слязохме от асансьора, трябваше да положа големи усилия, за да не погледна към вратата на Гидиън. Как ли щях да се почувствам, ако можех да заведа приятелка в жилище, което споделяме двамата? Много ми се искаше да е възможно. Искаше ми се да изградим общо бъдеще. Отключих вратата на апартамента, поканих Мегуми да влезе и взех чантата й.
— Чувствай се като у дома си. Отивам само да кажа на баща ми, че сме тук.
Тя гледаше с широко отворени очи големия хол и прилежащата към него кухня.
— Този апартамент е направо огромен.
— Наистина нямаме нужда от толкова много пространство.
— Но кой би се оплакал? — ухили се тя.
— Така си е!
Тъкмо пристъпвах в коридора към стаята за гости, когато майка ми изскочи от малкия коридор — онзи към стаите ни с Кари, от другата стана на хола. Спрях изумена, когато видях, че е облечена с моя пола и моя блуза.