— Мамо, какво правиш тук?
Зачервените й очи се спряха в точка някъде около кръста ми. Лицето й беше така пребледняло, че гримът й изглеждаше неестествено силен. В този момент осъзнах, че е използвала моите гримове. Макар от време на време да ни смятаха за сестри, аз имах сивите очи и матовата кожа на баща ми и използвах гримове в съвсем друг нюанс от този, който подхождаше на майка ми.
Усетих, че започва леко да ми се повдига.
— Мамо?
— Трябва да тръгвам — изрече тя, без да ме погледне в очите. — Не разбрах кога е станало толкова късно.
— Защо си облечена с мои дрехи? — попитах, въпреки че знаех отговора.
— Разлях нещо върху роклята си. Ще ти ги върна. — Подмина ме бързо, но щом видя Мегуми, отново рязко спря.
Не можех да помръдна, имах чувството, че краката ми са заковани за пода. Свих ръце в юмруци. Срамът, който изпитваше майка ми в момента, ми беше до болка познат. Гърдите ми се стегнаха от гняв и разочарование.
— Здравей, Моника! — Мегуми пристъпи напред и я прегърна. — Как си?
— Здравей, Мегуми. — Майка ми явно се чудеше какво да каже. — Много се радвам да те видя. Иска ми се да мога да поостана с вас, момичета, но наистина ужасно бързам.
— Кланси тук ли е? — попитах аз, защото не бях обърнала внимание на колите, паркирани пред сградата.
— Не, ще взема такси.
Не ме погледна в очите дори когато обърна глава към мен.
— Мегуми, имаш ли нещо против да си тръгнеш с таксито на майка ми? Извинявай, че те подведох така, но изведнъж се почувствах доста зле.
— Разбира се.
Тя впери поглед в лицето ми и със сигурност забеляза промяната в настроението ми.
— Няма проблем.
Тогава майка ми вдигна поглед към мен, а аз не знаех какво да й кажа. Бях отвратена както от чувството за вина, изписано по лицето й, така и от мисълта, че е изневерила на Стантън. Щом имаше намерение да го прави, трябваше да може да понесе последствията. Точно в този момент се появи и баща ми. Влезе, облечен в дънки и тениска и бос, а касата му все още беше влажна от току-що взетия душ. Както винаги късметът ми беше направо отличен.
— Татко, тава е приятелката ми Мегуми. Мегуми, запознай се с баща ми Виктор Рейъс.
Баща ми отиде до Мегуми и се здрависа с нея. Двамата с майка ми очевидно се отбягваха. Това обаче не ми попречи да усетя искрите, които прехвърчат между тях.
— Помислих, че няма да е лошо да излезем заедно — казах аз, колкото да запълня неловкото мълчание, — но сега никак не ми се излиза.
— Трябва да тръгвам — повтори отново майка ми и стисна чантата си. — Ще дойдеш ли с мен, Мегуми?
— Да, разбира се — отвърна приятелката ми и ме прегърна за довиждане. — Ще ти се обадя по-късно да видя как си.
— Благодаря.
Хванах ръката й и я стиснах, преди да успее да я измъкне от моята.
В момента, в който входната врата се затвори, се обърнах и тръгнах към стаята си.
Баща ми ме последва.
— Чакай, Ева.
— В момента не искам да говоря с теб.
— Не се дръж като дете.
— Моля? — възкликнах аз и се обърнах към него. — Пастрокът ми плаща наема на този апартамент. Искаше да живея на добре охранявано място, за да бъда в безопасност от Нейтън. Помисли ли за това, докато чукаше жена му?
— Мери си думите. Все още си ми дъщеря.
— Прав си. И знаеш ли какво? — попитах аз и тръгнах към коридора. — До този момент не се бях срамувала от това.
Лежах в леглото си, вперила поглед в тавана, искаше ми се да съм с Гидиън, но знаех, че в момента той има час при доктор Питърсън. Вместо това изпратих съобщение на Кари: „Имам нужда от теб. Върни се по-скоро“.
Наближаваше седем, когато на вратата се почука.
— Бебчо, аз съм. Отвори ми.
Отворих бързо вратата, спуснах се към него и го прегърнах силно. Той ме вдигна на ръце, внесе ме в стаята и затвори с крак вратата след себе си. Остави ме на леглото, седна до мен и ме прегърна през рамо. Миришеше много приятно на любимия си парфюм. Облегнах се на него, бях благодарна за безрезервното му приятелство. Минаха няколко минути, преди да проговоря.
— Майка ми и баща ми са спали заедно.
— Знам.
Извих глава и го погледнах.
— Чух ги, когато тръгвах на снимки днес следобед — отвърна той и направи гримаса.
— Гадост! — Стомахът ми се надигна.