— Да, и на мен не ми хареса — измърмори той и прокара пръсти през косата ми. — Баща ти седи отвън на дивана и изглежда смазан. Каза ли му нещо?
— Да, за съжаление. Държах се лошо и сега се чувствам зле. Трябва да поговоря с него, но ми е много странно, защото в момента изпитвам най-голяма симпатия към Стантън. А аз дори не го харесвам особено.
— Той се държи добре към теб и към майка ти, а изневярата така или иначе никога не е приятна.
— Нямаше да съм толкова ядосана, ако бяха отишли някъде другаде — изпъшках аз. — Искам да кажа, че пак нямаше да е правилно от тяхна страна, но той плаща наема на този апартамент. И това прави нещата още по-грозни.
— Така е — съгласи се Кари.
— Какво ще кажеш да се преместим?
Кари вдигна вежди.
— Само защото родителите ти са се чукали тук?
— Не — отвърнах аз, станах и започнах да крача напред-назад. — Избрахме този апартамент, защото е добре охраняван. Тогава имаше смисъл да се възползваме от помощта на Стантън, защото Нейтън представляваше заплаха и беше важно да сме в безопасност, но сега… — Погледнах го. — Сега всичко е съвсем различно. Струва ми се, че вече не е редно да сме тук.
— Къде да се преместим? На някое друго място в Ню Йорк, където можем да си позволим сами да плащаме наема? Или изобщо да се махнем от Ню Йорк?
— Не искам да напускам Ню Йорк — уверих го аз. — Работата ти е тук. Моята също.
„Гидиън също.“
Кари сви рамене.
— Разбира се. Както кажеш. Съгласен съм.
Той все още седеше на леглото, отидох до него и го прегърнах.
— Ще поръчаш ли нещо за вечеря, докато поговоря с баща си?
— Имаш ли нещо предвид?
— Не. Изненадай ме.
Отидох при баща си и седнах до него на дивана. Сърфираше на таблета, но го остави, когато ме видя.
— Съжалявам за това, което казах — започнах аз. — Не го мислех.
— Напротив, мислеше го — отвърна той и се почеса изморено по врата. — И не те обвинявам. И аз самият в момента не се гордея със себе си. И нямам никакво извинение. Знаех, че не постъпвам правилно. Тя също.
Седнах на дивана точно срещу него, облегнах се и свих крака под себе си.
— Между вас има страхотна химия. Знам какво е.
Той ме погледна изпитателно с неспокойните си и сериозни сиви очи.
— И между вас с Крос е така. Видях го, когато беше тук на вечеря. Ще се опиташ ли да оправиш отношенията си с него?
— Много бих искала. Това проблем ли е за теб?
— Обича ли те?
— Да — отвърнах аз и леко се усмихнах. — Но има нещо повече от това… изпитва нужда от мен. Няма нещо, което не би направил заради мен.
— Тогава защо не сте заедно?
— Ами… доста е сложно.
— Винаги е сложно — каза той мрачно. — Виж какво, трябва да знаеш… Обичам майка ти от момента, в който я видях. Това, което стана днес, не трябваше да се случва, но то означава много за мен.
— Разбирам. — Протегнах се и го хванах за ръката. — И какво ще стане сега?
— Утре се прибирам вкъщи и ще се опитам да премисля нещата.
— Двамата с Кари обсъждахме възможността да дойдем в Сан Диего по-следващия уикенд. Просто да се помотаем заедно. Да се видим с теб и с доктор Травис.
— Говорила ли си с доктор Травис за това, което ти се е случило?
— Да. Ти ми спаси живота, като ме заведе при него — отвърнах съвсем искрено. — Безкрайно съм ти благодарна за това. Майка ми ме пращаше при какви ли не надути психоаналитици, с които не можех да установя никаква връзка. Имах чувството, че ме изучават като лабораторна мишка. Доктор Травис ме накара да се почувствам нормална. Освен това там срещнах Кари.
— Вие двамата спряхте ли да ме обсъждате? — Като по даден знак Кари се появи в хола с менюто в ръка. — Знам, че съм много привлекателен, но по-добре си пестете силите за тайландската храна, която съм поръчал. Идва съвсем скоро, при това в огромни количества.
На другата сутрин баща ми хвана полета в единайсет часа, затова се наложи да оставя Кари да го изпрати. Сбогувахме се, преди да тръгна за работа, и си обещахме следващия път, когато се чуем, да уточним плановете за пътуването ни до Сан Диего.
Седях на задната седалка в таксито и пътувах към работа, когато се обади Брет. За миг се поколебах дали да не оставя гласовата поща да се включи, но след това размислих и вдигнах телефона.