— Здрасти!
— Здравей, красавице! — Каза той и гласът му се разля по сетивата ми като горещ шоколад. — Готова ли си за утре?
— Ще бъда. В колко часа е премиерата? Кога трябва да сме на Таймс скуеър?
— Очакват да пристигнем в шест.
— Добре. Нямам представа какво да облека.
— Каквото и да облечеш, ще изглеждаш страхотно.
— Да се надяваме. Как върви турнето?
— Прекарвам си перфектно — разсмя се той и дрезгавият секси звук ми върна старите спомени. — Няма нищо общо с бара на Пит.
— О, да, барът на Пит — повторих аз. Никога нямаше да забравя този бар, макар че някои от вечерите, прекарани там, ми се губеха като в мъгла. — Вълнуваш ли се за утре?
— Разбира се, чакам с нетърпение да те видя.
— Знаеш, че нямах това предвид.
— Вълнувам се и за промоцията на клипа — разсмя се той отново. — Иска ми се да мога да съм с теб още тази вечер, но ще взема нощния полет до Ню Йорк. Утре обаче, непременно ще вечеряме заедно.
— Може ли и Кари да дойде? Вече го поканих на премиерата на видеото. Двамата се познавате, така че предположих, че няма да имаш нищо против.
— Не ти трябва пазач, Ева — изсумтя той. — Мога да се въздържам.
Таксито спря пред „Кросфайър“ и шофьорът изключи апарата. Подадох му банкнотата през процепа на пластмасовата преграда и се измъкнах от колата, като оставих вратата отворена, за да може да се качи един мъж, който очевидно много бързаше.
— А пък аз си мислех, че харесваш Кари.
— Харесвам го, но предпочитам да сме само двамата. Искаш ли да направим следния компромис. Кари ще дойде на премиерата, но на вечеря ще отидем сами?
— Добре — съгласих се. За да може Гидиън по-лесно да преглътне предстоящата ми среща, реших да отидем в някой от неговите ресторанти и предложих: — Да направя ли резервация?
— Чудесно.
— Трябва да затварям. Вече пристигам на работа.
— Изпрати ми съобщение с адреса си, за да знам откъде да те взема.
— Добре, ще го направя — обещах аз, минах през въртящите се врати и се отправих към охраната. — Утре ще си поприказваме.
— Очаквам го с нетърпение. Ще се видим към пет.
Прибрах телефона и влязох в най-близкия асансьор. Качих се горе, минах през стъклената врата на офиса и вместо поздрав, Мегуми завря мобилния си в лицето ми.
— Можеш ли да повярваш? — възкликна тя.
Отдръпнах се назад, за да мога да прочета написаното на дисплея.
— Три пропуснати повиквания от Майкъл.
— Мразя такива мъже — оплака се тя. — В един момент не могат без теб, а в следващия не ти обръщат никакво внимание. Искат те до мига, в който те получат, а след това започват да искат нещо друго.
— Ами кажи му го.
— Така ли мислиш?
— Кажи му го право в очите. Може да не отговаряш на обажданията му, но накрая ще полудееш. Само не се съгласявай да се срещнеш с него. Никак няма да е хубаво, ако отново правите секс.
— Така е — съгласи се Мегуми. — Няма да е хубаво да правим секс, дори когато сексът е наистина хубав.
Разсмях се и се отправих към бюрото си. Имах да върша далече по-важни неща от това да обсъждам нечий чужд любовен живот. Марк беше поел няколко поръчки едновременно, а три от кампаниите бяха навлезли в заключителен етап. Творческият отдел работеше усилено и предварителните проекти непрекъснато се появяваха на бюрото му. Това беше любимата ми част от процеса, когато всички части се събираха в едно и се оформяше крайният продукт.
В десет часа двамата с Марк задълбочено обсъждахме различните подходи към рекламната кампания на адвокатска кантора за разводи. Опитвахме се да постигнем точния баланс между съчувствието към клиента, който преминава през тежък момент от живота си, и най-ценното качество на адвоката — способността да е хитър и безмилостен.
— Никога няма да ми се наложи да прибягна до услугите им — заяви Марк малко неочаквано.
— Така е. — Трябваше ми известно време да разбера, че има предвид адвокатската кантора. — Никога няма да ти се наложи. Изгарям от нетърпение лично да поздравя Стивън по време на обяда. Толкова се радвам за вас двамата.
Марк се ухили и се показаха леко кривите му зъби, които според мен го правеха много чаровен.
— Никога не съм бил така щастлив.
Наближаваше единайсет и вече работехме по кампанията на един производител на китари, когато телефонът на бюрото ми иззвъня. Изтичах до него, грабнах слушалката и поздравих по обичайния начин, но бях прекъсната от писък: