— О, боже, Ева! Току-що разбрах, че и двете ще ходим на промоцията на „Сикс-Найнтс“.
— Айрланд?
— Че кой друг!
Сестрата на Гидиън беше толкова развълнувана, че гласът й звучеше като на дете, а не като на седемнайсетгодишна.
— Обожавам „Сикс-Найнтс“, Брет Клайн е направо невероятен. Както и Дарън Ръмсфелд. Той е барабанистът. И той е адски як! Разсмях се:
— А случайно да харесваш и музиката им?
— Ха, много ясно! Виж какво — започна тя и гласът й изведнъж стана сериозен, — мисля, че утре трябва да се опиташ да поприказваш с Гидиън. Нали разбираш, просто мини покрай него и му кажи „Здрасти“. Кълна се, че само да открехнеш вратата, той веднага ще се втурне през нея. Страшно много му липсваш.
Облегнах се назад в стола и продължих с ролята.
— Така ли мислиш?
— Толкова е очевидно.
— И защо си толкова убедена?
— Не знам. Как се променя гласът му например, когато започне да говори за теб. Не мога да обясня, но ти казвам, че би дал всичко да се върнеш при него. Ти си му казала да ме вземе утре, нали?
— Не точно…
— Така си и знаех. Винаги прави това, което му казваш — засмя се тя. — Между другото, много ти благодаря.
— Благодари на него. Много ще се радвам да се видим отново.
Айрланд беше единственият човек в семейството, към когото Гидиън изпитваше най-искрени чувства, макар че полагаше големи усилия да ги прикрива. Според мен може би се страхуваше да не бъде разочарован или да не предаде тези чувства по някакъв начин. Не знам точно каква беше причината, но Айрланд боготвореше брат си, а той се държеше настрани от нея, макар отчаяно да се нуждаеше от обич.
— Обещай ми, че ще се опиташ да поговориш с него — настоя тя. — Все още го обичаш, нали?
— Повече от всякога — отговорих съвсем искрено.
Тя замълча за миг, а после каза:
— Променил се е много, откакто се запозна с теб.
— Възможно е. Аз също съм се променила — признах и се поизправих, когато видях, че Марк излиза от кабинета си. — Сега трябва да се захващам за работа, но утре ще си поговорим. И ще си направим план за деня по женски, за който говорихме.
— Чудесно! До утре.
Затворих телефона, стана ми много приятно, че Гидиън е изпълнил обещанието си и ще вземе Айрланд със себе си. И двамата напредвахме, както заедно, така и по отделно.
— С бебешки стъпки — прошепнах.
И се залових за работа.
Точно в дванайсет часа двамата с Марк се отправихме към френското бистро, където имахме среща със Стивън. Когато влязохме в ресторанта, веднага забелязахме партньора на Марк, въпреки че помещението беше огромно и пълно с посетители.
Стивън Елисън беше едър мъж — висок, широкоплещест и мускулест. Имаше собствена строителна компания и предпочиташе да работи по строежите, заедно с подчинените си. Но това, което веднага привличаше погледа, беше яркочервената му коса. Сестра му Шона имаше неговата коса, както и веселия му, жизнерадостен нрав.
— Здрасти! — поздравих и го целунах по бузата, с него можех да се държа много по-свободно, отколкото с шефа си. — Поздравления!
— Благодаря ти, миличка! Марк най-после реши да ме направи почтен мъж.
— За целта е нужно доста повече от това да минеш под венчило — не му остана длъжен Марк и дръпна стола, за да седна.
— Кога не съм бил почтен и честен с теб? — запротестира Стивън.
— Ами… чакай да си помисля — каза Марк, настани ме и седна до мен. — Когато например се кълнеше, че бракът не е за теб?
— Никога не съм казвал, че не е за мен — отвърна Стивън и ми намигна, сините му очи ме гледаха закачливо. — Просто казвах, че не е за повечето хора.
— Ужасно се притесняваше как да ти предложи — намесих се аз. — Толкова ми беше жал за него.
— Така е — съгласи се Марк и започна да прелиства менюто. — Тя ми е свидетел колко жестоко и незаслужено ме наказа.
— Мен трябва да съжаляваш — тросна се Стивън. — Аз го омайвах с вино, рози и цигулки. Дни наред репетирах как точно да му предложа. И въпреки това той ме отхвърли.
Той вдигна драматично поглед към тавана, но беше ясно, че някъде дълбоко в душата му раната все още не е заздравяла напълно. Когато Марк постави ръка върху ръката на партньора си и я стисна, знаех, че съм права.