— И как точно ти предложи? — попитах аз, макар че Марк вече ми беше разказал.
Келнерката дойде да попита дали искаме вода и прекъсна разговора ни. Задържахме я, за да поръчаме, след което Стивън започна да разказва неговата версия за случилото се в нощта на годишнината им:
— През цялото време се потеше като луд и през две минути си бършеше челото.
— Лято е — измърмори Марк.
— А в ресторантите има климатици — възрази Стивън. — Цялата вечер премина в този дух и най-накрая си тръгнахме за вкъщи. Вече започвах да мисля, че няма да го направи, че вечерта ще свърши, а той така и няма да изрече проклетите думи. По едно време започнах да се питам дали да не му предложа аз, само и само всичко да приключи. И ако отново каже „не“…
— Не съм казвал „не“ първия път — прекъсна го Марк.
— … този път вече щях да му ударя един. Щях да му наритам задника и да го натоваря на първия самолет за Вегас, защото времето си върви и аз няма да ставам по-млад.
— Явно и по-мил няма да ставаш — оплака се Марк.
Стивън само го изгледа.
— И така, слизаме ние от лимузината и аз се опитвам да си спомня онези прекрасни думи, с които му предложих миналия път, а той ме хваща за ръката и изтърсва: „По дяволите, Стивън, трябва да се омъжиш за мен!“.
Разсмях се и се облегнах на стола, за да направя място на келнерката да остави салатата.
— Само толкова?
— Само толкова — отвърна Стивън и кимна енергично.
— Много прочувствено — обърнах се към Марк и вдигнах палец нагоре. — Направо си върхът.
— Виждаш ли? — обади се Марк. — Направих го.
— Сами ли ще си пишете брачните клетви? — попитах. — Защото това ще бъде много интересно.
Стивън се разтресе от смях и привлече вниманието на всички наоколо. Преглътнах чери доматчето, което дъвчех, и заявих:
— Нали знаеш, че умирам да видя папката със сватбени идеи?
— Ами… съвсем случайно…
— Не е истина — възкликна Марк и поклати глава, когато Стивън се наведе и извади от чантата до краката си една доста обемиста папка. Беше така препълнена, че отвсякъде стърчаха изрезки от вестници.
— Чакай само да видиш каква торта намерих — каза Стивън и бутна панерчето с хляб, за да направи място на масата.
Опитах се да потисна усмивката си, когато видях, че най-отпред в папката има съдържание и всичко е разделено тематично.
— Сватбената ни торта определено няма да е с форма на небостъргач с кранове и булдозери около него — заяви твърдо Марк.
— Сериозно? — заинтригувах се аз. — Я да видя.
Вечерта се прибрах, оставих чантите на обичайното място, събух си обувките и се настаних на дивана. Излегнах се по гръб и вперих поглед в тавана. Бяхме се уговорили с Мегуми да се срещнем в „Крос трейнър“ в шест и половина, така че нямах много време, но наистина се нуждаех от малко почивка. Цикълът ми бе дошъл предишния следобед и както обикновено бях кисела и раздразнителна и за да бъде ситуацията още по-приятна, се чувствах напълно изтощена.
Въздъхнах с ясното съзнание, че в някакъв момент ще ми се наложи да разговарям с майка ми. Имаше много неща, които трябваше да изчистим и колкото повече отлагахме, толкова повече ми тежеше. Искаше ми се да мога да оправя проблемите с нея толкова лесно, колкото с баща ми, но трудността не можеше да е причина да не си говорим. Тя ми беше майка и аз я обичах. Никак не ми бе приятно, че в момента не се разбираме.
После мислите ми се насочиха към Корин. Сигурно трябваше по-рано да се сетя, че жена, която е изоставила съпруга си и е дошла от Париж в Ню Йорк заради един мъж, няма да се откаже от него толкова лесно. Но би трябвало да познава Гидиън достатъчно добре, за да разбере, че с преследване нямаше да постигне нищо.
Ами Брет… какво щях да правя с него?
Звънецът на домофона иззвъня. Станах, намръщих се леко и тръгнах към него. Дали с Мегуми не се бяхме разбрали и тя е помислила, че ще се срещнем тук? Не че имах нещо против, но…
— Да?
— Здрасти, Ева — каза момчето от рецепцията. — Детективи Мична и Грейвс от полицейското управление на Ню Йорк са тук.
По дяволите! В този момент всичко останало загуби значение. Страхът се разля по тялото ми и ме стисна в ледените си нокти. Трябваше да имам адвокат до себе си. Залогът беше прекалено голям.
Но, от друга страна, не исках някой да помисли, че имам какво да крия. Преглътнах два пъти, преди да отговоря.