— Благодаря. Би ли им казал да се качат?
14
Сърцето ми биеше до пръсване, спуснах се към чантата си, изключих звука на телефона, който Гидиън ми беше дал, и го затворих във вътрешния джоб. Огледах се наоколо да видя дали има нещо, което трябва да скрия от очите на детективите. Сетих се за цветята в спалнята и за картичката. Но ако нямаха заповед за обиск, можеха да видят само това, което е пред очите им.
Изтичах и затворих вратата на стаята си, след това блъснах и вратата на стаята на Кари. Дишах тежко, когато звънецът иззвъня. Наложих си да тръгна с бавни крачки и спокойно да вляза в хола. Стигнах до входната врата и преди да я отворя, поех дълбоко въздух, за да се успокоя.
— Добър вечер — поздравих аз.
Пред мен стоеше детектив Грейвс, слаба като тръстика жена с остро лице и хитри сини очи като на лисица. Партньорът й, детектив Мична, беше по-възрастен мъж с оплешивяваща посивяла коса и с коремче. Той беше и по-мълчаливият от двамата. Личеше си, че се допълват в работата — Грейвс беше тежката артилерия, тя задаваше въпросите и държеше разпитвания на нокти. Мична стоеше отстрани и не привличаше внимание, но погледът му на ченге оглеждаше внимателно всичко и не пропускаше нито една подробност. Вероятно успехът им се дължеше на това.
— Може ли да влезем, госпожице Трамел? — попита Грейвс, но в тона й нямаше никаква молба.
Къдравата й кестенява коса бе вързана на опашка, беше облечена с яке, което прикриваше пистолета на кръста й, и държеше чанта за документи в ръка.
— Разбира се — отговорих аз и отворих широко вратата. — Да ви предложа ли нещо за пиене? Кафе? Вода?
— С удоволствие ще пийна вода — отвърна Мична.
Заведох ги в кухнята и извадих бутилки с минерална вода от хладилника. Детективите ме изчакаха до барплота — Грейвс бе вторачила поглед в мен, а Мична оглеждаше обстановката.
— Сега ли се прибрахте от работа? — попита той.
Ясно ми беше, че знаят отговора, но въпреки това отвърнах:
— Прибрах се преди няколко минути. Искате ли да седнем в хола?
— Тук ни е добре — заяви Грейвс с тон, който не търпеше възражение и постави износената кожена чанта на плота. — Ако нямате нищо против, бихме искали да ви зададем няколко въпроса. И да ви покажем едни снимки.
Замръзнах. Дали щях да понеса да видя някои от снимките, които Нейтън ми е правил? За миг ми хрумна налудничавата мисъл, че може да са снимки от местопрестъплението или дори от аутопсията. Но знаех, че това е малко вероятно.
— За какво става въпрос?
— До нас достигна нова информация, която може да е свързана със смъртта на Нейтън Баркър — каза Мична. — Опитваме се да проверим всички следи и се надяваме, че ще можете да ни помогнете.
Поех дълбоко въздух:
— Разбира се, ще се опитам да ви помогна, но не виждам как бих могла.
— Познавате ли Андрей Йедемски? — попита Грейвс.
Намръщих се.
— Не. Кой е той?
Тя бръкна в чантата, извади плик със снимки и ги постави пред мен.
— Ето този мъж. Виждали ли сте го преди?
Протегнах треперещи пръсти и взех най-горната снимка. Видях мъж в шлифер, разговаряше с друг мъж, който точно се качваше на задната седалка на спряла кола. Беше привлекателен, имаше светлоруса коса и загоряла от слънцето кожа.
— Не. А и той не е от хората, които се забравят лесно, ако ги срещнеш — отвърнах и вдигнах поглед към Грейвс. — Трябва ли да го познавам?
— В дома му бяха открити ваши снимки. Снимали са ви, без да знаете, докато се движите по улицата. Баркър притежаваше същите снимки.
— Нищо не разбирам. Откъде ги е взел?
— Най-вероятно от Баркър — каза Мична.
— Така ли каза този Йедемски? Защо му е било на Нейтън да му дава мои снимки?
— Йедемски не каза нищо — отвърна Грейвс. — Той е мъртъв. Убит е.
Главата започваше да ме боли.
— Нищо не разбирам. Не познавам този мъж и нямам представа откъде би могъл да знае нещо за мен.
— Андрей Йедемски е виден член на руската мафия — обясни Мична. — Освен че пренася незаконно алкохол и оръжие, имаме съмнения, че се занимава и с трафик на жени. Възможно е Баркър да се е опитвал да ви продаде или да ви изтъргува за тази цел.
Отдръпнах се от плота, клатейки глава. Не можех да осъзная за какво ми говорят. Напълно разбирах защо Нейтън ме преследва. Беше ме намразил от първия момент, в който ме видя, защото баща му се бе оженил повторно, вместо да скърби за майка му. Мразеше ме, защото заради мен го бяха затворили в психиатрична клиника и защото бях получила обезщетение от пет милиона долара, които той приемаше за свое наследство. Но какво общо има това с руската мафия? Трафик на жени? Нищо не разбирах.