— Мразя тичането — признах, все още задъхана. — Как мина тренировката ти?
Мегуми изглеждаше изискано дори в екип за фитнес. Върху резедавия й спортен потник имаше яркосин шев в цвета на клина й. Ярката комбинация беше подходяща за лятото и много стилна. Тя леко бутна рамото си в моето.
— Караш ме да се чувствам като неудачник. Само обикалях уредите и оглеждах мъжете. Инструкторът, с когото работих, не беше лош, но бих предпочела да ми се беше паднал онзи там.
Проследих пръста й.
— Това е Даниел! Искаш ли да те запозная с него?
— Да!
Тръгнахме заедно към лежанките в центъра на залата, махнах на Даниел, когато той вдигна глава и ни видя. Мегуми бързо свали ластика, с който бе вързала черната си коса, макар според мен и с него да изглеждаше перфектно. Имаше хубава кожа и устни, заради които направо й завиждах.
— Много се радвам да те видя, Ева — възкликна Даниел и протегна ръка. — Кого си ни довела днес?
— Това е приятелката ми Мегуми. Идва за първи път.
— Видях, че тренира с Тара — заяви Даниел и се усмихна широко. — Аз съм Даниел. Ако имаш нужда от каквото и да било, просто ми кажи.
— Ще се възползвам от предложението ти — предупреди го Мегуми и стисна ръката му.
— Непременно. Имаш ли някакви по-специални цели във фитнеса?
Те се заприказваха, а аз започнах да се оглеждам наоколо. Загледах се в уредите в опит да избера нещо по-лесно, с което да запълня времето, докато ги чакам. Вместо това съзрях позната физиономия.
Докато премятах кърпата си през рамо, забелязах на една от лежанките моята не чак до там любима репортерка. Поех дълбоко въздух и тръгнах към нея, наблюдавах я, докато правеше упражнения с петкилограмови тежести в ръце. Кестенявата й коса беше сплетена на рибена кост, дългите й крака се виждаха под прилепналия къс клин, а коремът й беше стегнат и съвсем плосък. Изглеждаше страхотно.
— Здравей, Диана!
— Бих те попитала дали идваш често тук — отвърна тя, остави тежестите и се изправи, — но е прекалено изтъркано. Как си, Ева?
— Добре. А ти?
В усмивката й имаше нещо, което всеки път ме дразнеше.
— Не те ли тревожи това, че Гидиън Крос е погребал греховете си под купчината пари, с които разполага?
Значи Гидиън се оказа прав, че Иън Хейгър ще изчезне щом получи парите си.
— Ако наистина бях убедена, че единственото, към което се стремиш, е истината, щях да ти я кажа.
— Всичко е истина, Ева. Разговарях с Корин Жиро.
— Така ли? Как е съпругът й?
Диана се разсмя:
— Гидиън е трябвало да те наеме да отговаряш за публичния му имидж.
Почувствах се некомфортно, думите й попаднаха право в десетката.
— Защо просто не отидеш в офиса му и не го притиснеш? Накарай го да си плати. Лисни питие в лицето му или го зашлеви…
— Защото няма да му пука. Изобщо няма и да забележи!
Избърсах потта, която все още се стичаше по слепоочието ми, и си признах, че вероятно е права. Много добре знаех, че Гидиън може да се държи като истински студенокръвен задник.
— Дори и да е така, след това сигурно ще се почувстваш много по-добре.
Диана грабна кърпата си от пейката.
— Много добре знам какво ще ме накара да се чувствам по-добре. Желая ти приятна тренировка, Ева. Сигурна съм, че много скоро пак ще си говорим.
Отдалечи се с бавна крачка, а аз не можех да се отърва от усещането, че е наумила нещо. Побиха ме тръпки, защото не знаех какво.
— Стига толкова, приключих — заяви Мегуми и дойде при мен. — Кой беше това?
— Никой, който да заслужава внимание.
В този момент червата ми силно изкъркориха и дадоха недвусмислен знак, че съм изгорила калориите от телешкото, което бях изяла на обяд.
— И аз винаги огладнявам след тренировка. Искаш ли да отидем да хапнем нещо?
— Разбира се — съгласих се и двете тръгнахме към душовете, заобикаляйки по пътя си уредите и хората, които тренираха. — Ще се обадя на Кари и ще го попитам дали иска да дойде с нас.
— О, да! — възкликна Мегуми и облиза устни. — Казвала ли съм ти, че според мен е страшно апетитен?
— Повече от веднъж.
Махнах за довиждане на Даниел и излязохме от залата.
Стигнахме до съблекалнята и Мегуми хвърли кърпата си в кошчето, точно до входа. Аз спрях и преди да хвърля моята, погалих с пръст избродираното лого на „Крос трейнър“. Сетих се за кърпите, които висяха в банята на Гидиън. Може би следващия път щях да се обадя и на него и да го поканя на вечеря с приятелите ми. Може би най-лошото бе зад гърба ни.