— Като стана въпрос, в колко часа трябва да съм готов утре?
— Брет иска да ме вземе в пет, удобно ли ще ти е да се срещнем в „Кросфайър“?
— Няма проблем.
Наведе се и ме целуна по върха на главата.
— Приятни сънища, бебчо.
Изчаках да чуя, че вратата на Кари се затваря, след това грабнах ключовете си и отидох в съседния апартамент. В момента, в който влязох в тъмното тихо жилище, разбрах, че Гидиън не е там, но реших за всеки случай да погледна в стаите. Не можех да се отърся от усещането, че… нещо не е наред. Къде беше Гидиън?
Реших да позвъня на Ангъс, върнах се в моя апартамент, извадих телефона, който Гидиън ми беше дал, и отидох в стаята си. И там заварих Гидиън, потънал в собствените си кошмари.
Стреснах се, затворих бързо вратата и я заключих. Той се хвърли в съня си, изви гръб като дъга и изсъска от болка. Беше облечен в джинси и фланелка, лежеше върху покривката на леглото, сякаш е заспал, докато ме е чакал. Лаптопът му, все още отворен, беше паднал на земята, а по леглото имаше разпилени листове, които шумяха при всяко негово движение.
Спуснах се към него, опитвах се да намеря начин да го събудя, без да изложа себе си на опасност, знаех, че няма да си прости, ако ме нарани.
Той изръмжа, от гърдите му се изтръгна агресивен животински звук.
— Никога — каза рязко той. — Никога вече няма да я докоснеш.
Замръзнах.
Тялото му се изви с всичка сила, след това изпъшка, обърна се на една страна и потрепери.
Болката в гласа му ме тласна към действие. Качих се на леглото и докоснах рамото му. В следващия момент се озовах по гръб, притисната към матрака, а той се беше надвесил над мен с невиждащ поглед. Бях като парализирана от страх.
— Сега ще разбереш какво е усещането — прошепна той заканително, бедрата му се блъскаха в моите в грозна имитация на движенията, които правеше, когато се любехме.
Извърнах глава и се опитах да ухапя мускула на ръката му, беше толкова твърд, че едва забих зъби в него.
— Мамка му!
Той се отдръпна и аз го неутрализирах както ме беше учил Паркър, хвърлих го на една страна и се освободих, скочих от леглото и избягах.
— Ева!
Обърнах се и застанах с лице към него, готова за битка.
Той се изтърколи от леглото, за малко да падне на колене, но успя да се задържи и да се изправи.
— Извинявай. Заспал съм… Господи, колко съжалявам.
— Добре съм — казах аз, насилвайки се да звуча спокойно. — Спокойно!
Прекара ръка през косата си, гърдите му се надигаха тежко. Лицето му бе обляно в пот, очите зачервени.
— Господи!
Пристъпих към него, опитвах се да потисна все още трепкащия в мен страх. Това беше част от съвместния ни живот. И двамата трябваше да го приемем.
— Спомняш ли си какво сънува?
Гидиън преглътна шумно и поклати глава.
— Не ти вярвам.
— По дяволите, трябва да ми повярваш.
— Сънуваше Нейтън. Колко често ти се случва? — Протегнах се и взех ръката му.
— Не знам.
— Не ме лъжи.
— Не те лъжа — сопна се сърдито. — Много рядко си спомням какво сънувам.
Дръпнах го към банята, съвсем съзнателно исках да го накарам да направи крачка напред както във физическия, така и в психическия смисъл на думата.
— Детективите дойдоха при мен днес.
— Знам.
Дрезгавината в гласа му ме разтревожи. Колко ли дълго беше сънувал? Стана ми мъчно при мисълта, че се е измъчвал, че е бил сам и е страдал.
— И при теб ли дойдоха?
— Не, но са разпитвали за мен.
Запалих лампата и той изведнъж спря, стисна ръката ми по-силно и ме накара и аз да спра.
— Ева.
— Влизай под душа, шампионе. Ще говорим, след като се изкъпеш.
Взе лицето ми в ръце и докосна скулите ми с палци.
— Бързаш прекалено много. Намали темпото.
— Не искам да изпадам в ужас всеки път, когато сънуваш кошмари.
— Само минута — прошепна той, наведе се и допря чело в моето. — Изплаших те. Аз самият съм изплашен. Нека си дадем минута, за да се справим с това.
В този миг омекнах, сложих ръка върху сърцето му, което биеше бясно.
Зарови нос в косата ми.
— Нека да те помириша, ангелче. Да те почувствам. Да ти кажа, че съжалявам.
— Добре съм.
— Но това, което се случи, не е добре — възрази той, все още говореше тихо и загрижено. — Трябваше да те изчакам в нашия апартамент.