Аз изобщо не бях успяла да скрия колко съкрушена се чувствах. Мислех, че всичко между нас е свършено, и всеки, който ме погледнеше, можеше да го разбере, а Гидиън всъщност бе разчитал точно на това. Беше го нарекъл „правдоподобно опровержение“. Аз го наричах „Ад“ и щях да продължавам да живея в него, докато не спрем да се преструваме, че сме разделени.
Обърнах се леко, подпрях глава с ръка и започнах внимателно да изучавам този опасен мъж, който споделяше леглото ми. Беше прегърнал възглавницата си, така че се виждаха добре очертаните му бицепси и мускулестият гръб, набразден от следите на ноктите ми. Бях го стискала и за задника, невъобразимо възбудена от усещането за движението на мускулите му, докато ме чукаше неуморно, плъзгайки дългия си пенис дълбоко в мен.
Отново и отново…
Раздвижих неспокойно крака, усетих как в тялото ми отново се надига желание. Въпреки цялата си цивилизована изисканост, на затворени врати Гидиън беше истинско диво животно; любеше ме така, че всеки път напълно разголвах душата си. Когато ме докосваше, нямах никакви защитни сили, не можех да устоя на упойващото удоволствие да разтворя бедрата си за такъв мъжествен и страстен любовник…
Той отвори очи и ясносините му ириси както винаги ме оставиха без дъх. Хвърли ми бърз прелъстителен поглед, от който пулсът ми се ускори.
— Хмм… Пак изглеждаш така, сякаш чакаш да бъдеш изчукана — промърмори той.
— И това е така, защото ти си идеален за чукане — не му останах длъжна аз. — Да се събудя до теб в леглото, е все едно да разопаковам подаръци в коледната сутрин.
Устните му се извиха в усмивка.
— За твое улеснение аз вече съм разопакован. И не се нуждая от батерии.
Гърдите ми се стегнаха от ужасен копнеж. Обичах го прекалено много. Непрекъснато се тревожех от мисълта, че няма да успея да го запазя. Той беше нещо рядко и безценно, мечта, която се опитвах да задържа в ръцете си. Въздъхнах.
— Знаеш ли, че си невъобразима вкуснотия за всяка жена. Толкова си сладък, че лигите ми потичат…
— Млъквай.
Обърна се, придърпа ме и се настани върху мен, преди да разбера какво точно се случва.
— Червив съм с пари, а ти ме искаш само заради тялото ми.
Вдигнах поглед, не можех да не се възхитя на начина, по който черната коса обграждаше прекрасното му лице.
— Искам сърцето, което се крие в това тяло.
— Твое е.
Обви ръцете си около мен и преплете краката си в моите, острите косъмчета по краката му възбуждаха свръхчувствителната ми кожа. Не можех да помръдна. Бях обладана. Беше толкова приятно да усещам горещото му твърдо тяло върху своето. Въздъхнах, чувствах как малка част от ужасните колебания ме напускат.
— Не трябваше да заспивам — каза той тихо.
Погалих косата му. Беше прав, кошмарите и атипичната сексуална парасомния, от която страдаше, правеха спането с него опасно. Понякога атакуваше физически насън и ако бях прекалено близо, ставах жертва на яростта, която крие в себе си.
— Въпреки това се радвам, че го направи.
Хвана китката ми, притегли пръстите ми до устните си и ги целуна.
— Имаме нужда от време заедно, в което не се налага непрекъснато да се страхуваме.
— О, господи! За малко да забравя. Диана Джонсън беше тук тази вечер.
Съжалих в момента, в който изрекох думите, защото те моментално издигнаха невидима стена между нас. Гидиън премигна и в същата секунда топлотата в погледа му изчезна:
— Пази се от нея. Тя е репортер.
Прегърнах го:
— Решила е да те унищожи.
— Ще трябва да се нареди на опашка.
— Защо толкова се интересува от теб? Тя е на свободна практика. Никой не й е възложил теб за задача.
— Остави тази тема, Ева.
Подразни ме начинът, по който искаше да прекрати разговора.
— Знам, че си я чукал.
— Не, не знаеш. И по-добре съсредоточи вниманието си върху факта, че в момента се каня да чукам теб.
Вече бях напълно убедена в предположението си. Освободих се от прегръдката му и се отдръпнах.
— Излъга ме.
Той се дръпна назад, сякаш го бях зашлевила.
— Никога не съм те лъгал.
— Каза ми, че откакто си ме срещнал, си правил повече секс, отколкото през последните две години взети заедно. Но пред доктор Питърсън заяви, че си правил секс два пъти седмично. Кое от двете е вярно?