Кимнах разсеяно, повече ме тревожеше злобата, с която бе изрекъл думата психоаналитик, все едно я изплю. Това ли беше причината да не потърси помощ по-рано? И колко ли трябваше да ме обича, за да направи усилието да посещава доктор Питърсън въпреки цялата си омраза?
— В началото не знаех — продължи той. — Не можах да си обясня защо Лукас излъга. Та той е педиатър, за бога! Би трябвало да обича децата.
— Остави това. Преди всичко трябва да е човек! — Гневът запулсира в мен, нажежено до бяло желание да намеря Лукас и да го накарам да страда. — Не мога да повярвам, че е могъл да ме гледа в очите и да ми наговори всички онези гадости по твой адрес.
Да обвинява Гидиън за всичко… да се опитва да ни раздели…
— Едва когато те срещнах, започнах да го проумявам — каза той и ръцете му обгърнаха по-плътно кръста ми. — Лукас обича Ан. Може би дори толкова, колкото аз обичам теб. Достатъчно, за да пренебрегне изневярата и да се опита да прикрие брат й и да й спести истината или неудобството.
— Такъв човек не би трябвало да практикува медицина.
— Съгласен съм с теб.
— Защо тогава кабинетът му се намира в твоя сграда?
— Купих сградата, защото кабинетът му е в нея. Така мога по-лесно да следя какво прави и дали се справя добре… или не.
Нещо в начина, по който каза „или не“, ме накара да се замисля. Дали той имаше нещо общо с неособено печелившите времена в практиката на Лукас? Спомних си, че когато Кари постъпи в болницата, към нас имаше по-специално отношение, защото Гидиън бе един от щедрите дарители. Докъде се простираше влиянието му?
Ако имаше начини Лукас да бъде поставен в неизгодна позиция, бях сигурна, че Гидиън е наясно с всеки от тях.
— А братът на жена му? — попитах. — Какво стана с него?
Гидиън вдигна брадичка и присви очи.
— Срокът на давност за престъплението срещу мен беше изтекъл, но отидох при него и му заявих съвсем ясно, че ако реши някога да работи като психоаналитик или посмее да посегне на друго дете, ще създам фонд с неограничено финансиране, чиято единствена цел ще е да защитава жертвите му и да води граждански и наказателни дела срещу него. Малко след този разговор, той се самоуби.
Последните думи прозвучаха напълно безизразно, което ме накара да настръхна. Потреперих, изведнъж обзета от вътрешен хлад. Гидиън разтърка ръцете и раменете ми, опитвайки да ме стопли, но не ме притегли към себе си.
— Хю беше женен. Имаше дете. Момче. Само на няколко години.
— Гидиън. — Прегърнах го с разбиране. Неговият баща също се бе самоубил. — Изборът на Хю не е по твоя вина. Не си отговорен за решението, което е взел.
— Не съм ли? — попита с леден глас.
— Не, не си. — Прегърнах го колкото може по-силно, исках да усети любовта ми и да се отпусне. — А момчето… Може би смъртта на бащата му е спестила това, което ти си преживял. Помисли ли за това?
Гидиън въздъхна тежко.
— Помислих. Но той не знае какъв е бил баща му. Знае само, че е избрал да си отиде и го е оставил сам. Ще живее с мисълта, че баща му не е бил достатъчно загрижен за него, за да остане.
— Миличък! — Придърпах главата му към себе си и я положих на гърдите си. Не знаех какво да кажа. Не можех да измисля никакво оправдание за Джефри Крос, а бях наясно, че Гидиън мисли за баща си и за момчето, което самият той е бил. — Не си направил нищо лошо.
— Нуждая се от теб, Ева — прошепна той най-после. — А ти се отдръпваш. Това ме побърква.
Гушнах го в обятията си и леко го залюлях.
— Просто съм предпазлива, защото си толкова важен за мен.
— Знам, че не е честно да искам да си с мен — каза той и отметна глава назад, — та ние дори не можем да спим в едно легло, но ти обещавам, че ще те обичам повече от всеки друг. Ще се грижа за теб и ще те направя щастлива. Знам, че мога.
— Вече го правиш. — Отметнах косата от слепоочието му и ми се доплака, когато видях копнежа в очите му. — Искам да повярваш, че ще остана с теб.
— Страхуваш се.
— Не от теб — въздъхнах и се опитах да подбера думите си така, че да ме разбере. — Не мога… Не мога просто да съм твой придатък.
— Ева. — Чертите на лицето му омекнаха. — Не мога да се променя и не искам ти да се променяш. Искам просто да сме такива каквито сме, но заедно.