Выбрать главу

Целунах го. Не знаех какво да отговоря. Аз също исках да споделим живота си, да бъдем заедно по всички възможни начини. Но също така вярвах, че в момента нито един от нас не е готов за това.

— Гидиън — целунах го отново и прилепих устни към него, — и ти, и аз едва успяваме да се справим сами със себе си. Връзката ни става все по-силна, но още не е достатъчно. Не става въпрос само за кошмарите.

— Кажи ми тогава за какво става въпрос.

— За всичко. Не знам… Чувствам, че сега, след като Нейтън вече не е заплаха, не е редно да живея в апартамент, за който плаща Стантън. Особено след като родителите ми се изчукаха.

Той вдигна учудено вежди.

— Моля?

— О, да! — потвърдих аз. — Абсолютна каша!

— Премести се при мен — предложи той и започна да разтрива гърба ми, за да ме успокои.

— И така съвсем да прескоча периода, в който трябва да се справям сама? Цял живот ли ще живея на гърба на някой друг?

— За бога! — възкликна отчаяно Гидиън. — По-добре ли ще се чувстваш, ако си делим наема?

— Ха! Като че ли мога да си позволя да живея в мезонет като твоя, дори и да плащам само една трета от наема. Да не говорим за Кари!

— Тогава можем да се нанесем тук или ако предпочиташ — в съседния апартамент, и двамата ще плащаме наема. Въобще не ме интересува къде ще живеем, Ева.

Вперих поглед в него, искаше ми се да приема предложението му, но се страхувах, че пропускаме някакъв капан, който ще нарани и двама ни.

— Тази сутрин дойде при мен веднага щом се събуди — посочи той. — И на теб не ти харесва да си далече от мен. Защо да се измъчваме? Да живеем в един и същи апартамент би трябвало да е най-малкият ни проблем.

— Не искам да прецакам всичко — казах и докоснах бузата му. — Трябва да съм сигурна, че между нас ще се получи, Гидиън.

Той взе ръката ми и я притисна до сърцето си.

— Аз също искам да съм сигурен, ангелче. И междувременно искам всички сутрини да са като тази и всички вечери като предишната.

— Никой дори не знае, че отново сме заедно. Как от раздялата ще минем направо към общото жилище?

— Ще започнем от днес. Днес ще вземеш Кари на премиерата на видеото, а аз ще дойда при вас заедно с Айрланд да ви кажем „Здрасти“…

— Тя ми се обади — прекъснах го аз — и ми каза да поговоря с теб. Иска отново да се съберем.

— Тя е умно момиче.

Той се усмихна, а аз се зарадвах на мисълта, че може би е започнал да отваря сърцето си за нея.

— Значи единият от нас ще се приближи до другия и ще започне някакъв разговор, аз ще кажа „Здрасти“ на Кари. Няма да е нужно да се преструваме, че между нас има привличане. Утре ще отидем заедно на обяд. „Брайънт парк грил“ е идеалното място. Ще го превърнем в представление.

Прозвуча прекрасно и много лесно, но…

— Безопасно ли е?

— След като полицията е открила гривната на Нейтън върху трупа на престъпник, значи вече има сериозен заподозрян. Това е всичко, от което се нуждаем.

Погледнахме се, споделяйки надеждата, вълнението и очакванията за бъдеще, което само до вчера ни изглеждаше твърде далечно. Гидиън докосна бузата ми.

— Направила си резервация за „Табло уан“ за тази вечер.

Кимнах.

— Трябваше да използвам името ти, за да запазя маса, но Брет ме покани на вечеря и реших да отидем на място, свързано с теб.

— Ние с Айрланд имаме резервации за същия час. Ще се присъединим към вас.

Тази мисъл ме притесни и се размърдах неспокойно, усетих как членът на Гидиън набъбва в мен.

— Ами…

— Не се притеснявай — прошепна той, очевидно мисълта му вече бе заета с по-интересни мисли. — Ще бъде забавно.

— О, да, със сигурност.

Пъхна ръце под раменете и бедрата ми, повдигна ме и ме завъртя така, че се оказах под него.

— Довери ми се.

Понечих да отговоря, но той затвори устните ми с целувка и после ме чука до безсъзнание.

* * *

Взех душ и се облякох в апартамента на Гидиън, след това бързо прекосих площадката и влязох в моя апартамент, за да взема чантата си, като през цялото време се опитвах да не изглеждам подозрително. Нямах никакъв проблем да се приготвя при Гидиън, тъй като бе заредил банята с цялата козметика, която обикновено използвах, и ми бе купил толкова дрехи и бельо, че можех спокойно никога вече да не обличам нищо от собствения си дрешник.