Беше прекалено, но той си бе такъв.
Тъкмо изплаквах чашата, след като набързо изпих едно кафе, когато Трей влезе в кухнята.
Усмихна ми се стеснително. Облечен в едно от долнищата на Кари и със собствената си риза от предишната вечер, той изглеждаше съвсем като у дома си.
— Добро утро!
— Добро и на теб. — Поставих чашата в миялната и се обърнах към него. — Радвам се, че дойде с нас на вечеря.
— Аз също. Беше приятно.
— Искаш ли кафе? — попитах.
— С удоволствие. Трябва да се приготвям за работа, но още спя.
— Много добре знам как се чувстваш.
Приготвих му чаша кафе и я плъзнах към него. Той я взе и в знак на благодарност я вдигна като за тост.
— Мога ли да те попитам неща?
— Давай!
— И с Татяна ли се държиш така приятелски? Не е ли малко странно и двамата да се мотаем тук?
Свих рамене:
— Честно казано, не познавам Татяна особено добре. Когато е тук, никога не се събираме тримата с Кари, както правим с теб.
— Така ли?
Тръгнах към вратата, но преди да изляза, спрях и го стиснах за рамото.
— Приятен ден!
— И на теб!
Проверих телефона си в таксито на път за работа. Почти съжалих, че не отидох до офиса пеша, тъй като шофьорът през цялото време държеше предния прозорец отворен и очевидно не одобряваше използването на дезодоранти. Имаше съобщение от Брет, изпратено около шест сутринта: „Кацнах. Нямам търпение да те видя довечера“.
Изпратих му усмивка в отговор.
Когато пристигнах на работа, Мегуми изглеждаше добре, което ме зарадва. Уил обаче беше мрачен. Точно оставях чантата си в чекмеджето, когато той спря до бюрото ми и подпря скръстените си ръце на преградата.
— Какво има? — попитах, докато се настанявах на стола.
— Помощ! Имам нужда от въглехидрати.
Разсмях се и поклатих глава:
— Според мен е много мило, че се подлагаш на диета заради приятелката си.
— Не би трябвало да се оплаквам — каза той. — Тя отслабна три килограма, при това имай предвид, че според мен изобщо не й се налагаше да го прави, изглежда страхотно и прелива от енергия. Но, боже… аз се чувствам като парцал. Организмът ми не е устроен по този начин.
— На обяд ли ме каниш?
— Моля те! — Той сплете ръце като за молитва. — Ти си една от малкото жени, които изпитват наслада от храната.
— И това много ясно се забелязва по дупето ми — отвърнах печално. — Но разбира се, навита съм за обяд!
— Ти си върхът, Ева.
Той тръгна заднишком и се сблъска с Марк.
— Ох, извинявай!
— Няма нищо — засмя се Марк.
Уил се отправи към бюрото си, а Марк извърна усмихнатото си лице към мен.
— Екипът на „Драйсдел“ идва в девет и половина — напомних му.
— Точно така. Имам една идея, която искам да обсъдя с отдела по стратегии, преди да пристигнат.
Грабнах таблета и станах, явно щяхме да работим до последния момент.
— Живееш на ръба, шефе.
— Така е в този бизнес. Хайде!
Работният ден изтече бързо и през цялото време действах на пълни обороти, изпълнена с неспокойна енергия. Не ми попречи дори това, че сутринта се бях събудила толкова рано, нито пък, че изядох пълна чиния с пирожки на обяд.
Точно в пет часа станах от бюрото и набързо се преоблякох в тоалетната — замених полата и блузата си с по-неофициална светлосиня рокля от трико. Обух сандали на платформа, свалих малките си диамантени обици и сложих големи сребърни халки, след това превърнах опашката си в небрежен кок. После се отправих към фоайето.
Докато приближавах към въртящата се врата, видях Кари на тротоара, разговаряше с Брет. Забавих крачка, искаше ми се добре да огледам старата си тръпка.
Късо подстриганата коса на Брет беше естествено тъмноруса, но той бе изсветлил крайчетата й, което много подхождаше на потъмнялата му от слънцето кожа и красивите яркозелени очи. Обикновено на сцената се появяваше гол до кръста, но днес бе облечен в черни карго панталони и кървавочервена тениска. Ръцете му бяха покрити с татуировки, които играеха при всяко движение на мускулите му.
В този момент той извърна глава, погледна към фоайето и аз тръгнах отново, усетих леко свиване в стомаха, когато погледът му спря върху мен и чертите на красивото му мъжествено лице омекнаха от усмивката, която разкриваше убийствено чаровна трапчинка.