Господи, изглеждаше адски секси.
Почувствах се прекалено уязвима, затова извадих слънчевите си очила и ги сложих. Поех дълбоко въздух и минах през въртящата се врата, погледът ми бе привлечен от бентлито, паркирано точно зад лимузината на Брет. Брет подсвирна.
— По дяволите, Ева! Всеки път, когато те видя, изглеждаш все по-прекрасна.
Усмихнах се сдържано на Кари, сърцето ми биеше като лудо.
— Здравей!
— Изглеждаш страхотно, бебчо — каза той и ме хвана за ръката.
С крайчеца на окото си видях, че Ангъс излиза от бентлито. В този момент се разсеях и въобще не забелязах, че Брет се протяга. Частица от секундата, след като усетих ръцете му на кръста ми, осъзнах, че се кани да ме целуне, и едва успях да извърна глава. Устните му докоснаха ъгъла на моите, бяха топли и добре познати. Отстъпих назад и се спънах в Кари, който ме хвана за раменете.
Изчервих се от неудобство, залитайки. Опитах да гледам навсякъде, само не и в Брет.
И погледът ми попадна в леденосините очи на Гидиън.
16
Гидиън стоеше като замръзнал точно пред въртящата се врата на „Кросфайър“ и във вперения му в мен поглед имаше такова напрежение, че потръпнах.
Извинявай, промълвих само с устни. Почувствах се ужасно, защото можех да си представя какво щях да изпитам, ако онзи ден Корин бе допряла устните си до неговите.
— Здрасти! — поздрави ме Брет.
Цялото му внимание беше насочено към мен и въобще не забеляза тъмната фигура, застанала със стиснати зъби и юмруци само на няколко метра от нас.
— Здравей! — Усещах погледа на Гидиън върху себе си и беше трудно да се въздържа да не отида при него. — Готови ли сте?
Без да изчакам мъжете, отворих рязко вратата на лимузината и влязох. В момента, в който седнах, извадих телефона и изпратих съобщение на Гидиън: „Обичам те“.
Брет се настани до мен и Кари го последва.
— Красивата ти мутра е навсякъде, човече — обърна се Брет към Кари.
— О, да! — отвърна Кари и се усмихна накриво.
Изглеждаше страхотно в своите изтъркани дънки и дизайнерска тениска и с кожените гривни по ръцете, които подхождаха на ботушите му.
— Останалите от групата с теб ли са? — попитах.
— Да, всички са тук — отговори Брет с усмивка и трапчинката му отново се появи. — Дарън заспа в момента, в който влязохме в хотела.
— Не знам как издържа на барабаните часове наред. Изтощително е само да го гледаш.
— Адреналинът на сцената е толкова голям, че не ти дава да почувстваш умора.
— Как е Ерик? — попита Кари и в тона му се долови нещо повече от обичайна любезност.
Това не за първи път ме накара да си задам въпроса дали между него и басиста на групата не е имало нещо по-специално. Доколкото знаех, Ерик не беше гей, но от време на време се появяваха някои дребни признаци, които ме караха да се чудя дали не е пробвал някои неща с най-добрия ми приятел.
— В момента Ерик се опитва да се справи с разни проблеми, които възникнаха по време на турнето — отвърна Брет. — А Ланс е с едно момиче, което свали последния път, когато бяхме в Ню Йорк. След малко ще ги видите всичките.
— Това е да си рок звезда — подразних го.
Брет сви рамене и се усмихна.
Погледнах навън, вече съжалявах за решението да взема Кари с нас. В негово присъствие не можех да кажа онова, което трябваше да кажа на Брет — че съм влюбена в друг и няма никакви шансове нещо да се случи между нас.
Връзката ми с Брет би била съвсем различна от тази с Гидиън. Ако бях с него, щях да прекарвам дълго време сама, докато той е на турнета. Щях да правя всички онези неща, които смятах, че е редно да направя, преди да се омъжа — щях да се издържам сама и да живея като необвързана жена, щях да се срещам с приятели и да оставам сама понякога. Щях да имам най-доброто и от двете — да съм с човек до себе си, но и да се радвам на достатъчно самостоятелност.
Но макар да ме тревожеше фактът, че от колежа скачам направо във връзка за цял живот, нямах никакво съмнение, че Гидиън е мъжът, когото искам. Просто в момента бяхме в различни периоди от живота си — според мен нямаше причина да избързваме, а според него нямаше причина да чакаме.
— Пристигнахме — заяви Брет и огледа насъбралата се тълпа през прозореца.
Въпреки задуха и жегата Таймс скуеър беше претъпкан, както винаги. Рубиненочервените стъклени стъпала на Дафи скуеър бяха пълни с хора, които се снимаха един друг, а пешеходците бяха задръстили тротоарите. По ъглите бяха разположени полицаи, които следяха да не се нарушава редът. Уличните артисти се надвикваха един друг, а ароматът, който се носеше от количките с храна, се опитваше да надвие не дотам приятните миризми на улицата.