По фасадите на сградите имаше огромни билбордове, които се стремяха да привлекат вниманието на преминаващите. На един от тях се виждаше Кари и някаква манекенка зад него, обвила тялото му с ръце и крака. Операторите и техниците с микрофоните се мотаеха около подвижен екран, поставен на платформа, пред която имаше пейки за зрителите.
Брет слезе пръв от лимузината и моментално бе посрещнат от възторжените писъци на заклетите си почитатели, повечето от които жени. Той се усмихна с най-чаровната си усмивка, махна за поздрав и протегна ръка, за да ми помогне да сляза от колата. Тълпата ме посрещна далеч не така радушно, особено след като Брет ме прегърна през кръста. Появата на Кари обаче предизвика доста коментари. След като сложи черните си очила, тълпата започна да подсвирква и да го аплодира бурно.
Сетивата ми бяха превъзбудени от цялата тази суматоха, но бързо се стегнах, когато забелязах Кристофър Видал-младши да разговаря с един телевизионен водещ на клюкарско токшоу. Братът на Гидиън беше облечен делово с тъмносин панталон, риза и вратовръзка. Тъмнокестенявата му коса привличаше вниманието въпреки сенките, които огромните сгради наоколо хвърляха в късния следобед. Кристофър ме забеляза и махна с ръка, което накара и телевизионния водещ да насочи вниманието си към мен. Аз също помахах.
Останалите членове на „Сикс-Найнтс“ стояха пред пейките и даваха автографи, очевидно наслаждавайки се на вниманието. Вдигнах поглед към Брет.
— Върви да си върши работата.
— Да отида ли? — Изгледа ме внимателно в опит да прецени дали наистина нямам нещо против да ме изостави.
— Отивай! — отпратих го с ръка. — Всичко това е заради теб. Наслаждавай се! Ще те чакам тук, когато стане време за шоуто.
— Добре — усмихна се той. — Не изчезвай.
Брет се отдалечи, а ние с Кари тръгнахме към навеса с логото на „Видал рекърдс“. Отпред имаше охрана, която държеше феновете настрани и образуваше малък оазис насред лудницата на Таймс скуеър.
— Е, бебчо, той наистина здраво е хлътнал по теб. Бях забравил каква химия имаше между вас.
— „Имаше“ е точната дума — подчертах аз.
— Много се е променил — продължи Кари. — Станал е по-… улегнал.
— Това е добре за него. Особено сега, когато в живота му се случват толкова много неща.
Кари ме изгледа внимателно.
— Нима не си поне мъничко любопитна дали все още е в състояние да те побърка в леглото?
Погледнах го сърдито.
— Химията си е химия. Освен това съм сигурна, че е имал достатъчно възможности да втвърди и без това страхотните си умения.
— Да втвърди ли? Шегаджийка — засмя се той и вдигна вежди. — А ти си непробиваема като скала.
— Само така ти се струва.
— Виж кой е тук — измърмори Кари и насочи вниманието ми към Гидиън, който приближаваше към нас, придружен от Айрланд. — Идват право към нас. Ако започне някакъв дуел за теб, да знаеш, че ще гледам от пейките.
— Много ти благодаря!
Способността на Гидиън да изглежда толкова свеж и стегнат в своя костюм въпреки горещината не спираше да ме изумява. До него Айрланд също беше фантастична в къса разкроена пола и потниче, изрязано над пъпа.
— Ева! — извика тя и се затича към нас, като остави брат си. Прегърна ме, след това се отдръпна, за да ме огледа. — Страхотно. Сигурно се пръска от яд.
Погледнах към Гидиън, опитах се да прочета по лицето му дали се сърди заради Брет. Айрланд се обърна към Кари и за негова изненада също го прегърна. В това време Гидиън приближи до мен, хвана ме за раменете и ме целуна по двете бузи.
— Здравей, Ева — поздрави той с онзи леко дрезгав глас, от който цялата настръхвах. — Радвам се да те видя.
Погледнах го и премигнах, изобщо не ми се наложи да се преструвам на изненадана.
— Ъъъъ… Здравей, Гидиън!
— Изглежда върховно, нали? — попита Айрланд, очевидно решила да бъде напълно директна.
— Винаги изглежда така. Ева, може ли да поговорим за минутка?
— Разбира се.
Погледнах Кари, сякаш исках да му кажа: „Какво, по дяволите става?“, и оставих Гидиън да ме заведе в ъгъла на навеса. Бяхме се отдалечили на няколко крачки, когато попитах: