— Мръсен стар негодяй, изчезвай без разправии!
На това разгневеният Кеслър се закле, че ще трябва първо да го убият и след това да изнесат оттам трупа му.
На сутринта на първи декември Игнейс намери в пощенската си кутия сгъната мръсна хартия, з която бяха увити Кеслъровите двайсет и пет долара. Показа я същата вечер на Грубър, когато собственикът дойде да събере наемите. След като съзерцава в продължение на една минута разсеяно парите, Грубър се намръщи отвратено.
— Струва ми се, че ти казах да напусне. — Да, г-н Грубър — съгласи се Игнейс. — Казах му.
— Ама че загубен навлек! — каза Грубър, — Давай ключовете.
Игнейс донесе връзката с резервни ключове и Грубър, дишайки тежко, заизкачва с тропот безкрайното стълбище. Въпреки че си почиваше на всяка площадка, умората от изкачването и обилно леещата се от него пот увеличиха раздразнението му.
Когато стигна на последния етаж, заудря с юмрук по вратата на Кеслър.
— Аз съм Грубър, собственикът. Отворете. Не последва отговор, нито някакво раздвижване отвътре, така че Грубър пъхна ключа в ключалката и го завъртя. Кеслър беше барикадирал вратата с един долап и няколко стола. Грубър се принуди да подпре с рамо вратата и да я избута, за да влезе в антрето на слабо осветения двустаен апартамент. Блед като платно, старецът стоеше на прага на кухнята. .,
— Предупредих те да се измиташ оттук — каза Грубър високо. — Изнасяй се или ще се обадя на районния съдия-изпълнител.
— Г-н Грубър — подхвана Кеслър.
— Не ме занимавай с тъпите си извинения, махай се, разбираш ли? — Той се огледа. — Прилича на вехтошарски магазин и смърди на клозет. Ще ми трябва цял месец да почистя.
— Миризмата е от зелето, което готвя за вечеря. Почакайте, ще отворя прозореца и тя ще изчезне.
— Когато изчезнеш ти, ще изчезне и тя — Грубър извади обемистия си портфейл, изброи дванадесет долара, прибави петдесет цента и тропна парите върху долапа.
— Имаш още две седмици до петнайсети, след което трябва да се измиташ, защото иначе ще те гоня с изпълнителен лист. И да не съм чул нахални приказки. Махай се, върви някъде, където не те познават, там може да ти дадат квартира.
— Не, г-н Грубър — горещо възрази Кеслър. — Нищо не съм направил и тук ще си остана.
— Не си играй с кръвното ми — каза Грубър. — Ако не напуснеш до петнайсети, лично аз ще тегля шута на мършавия ти задник.
След което си тръгна и заслиза тежко по стълбите.
Дойде петнайсети и Игнейс намери дванайсетте долара и 50 цента в пощенската си кутия. Обади се на Грубър и му каза.
— Ще извадя изпълнителен лист — изкрещя Грубър. Нареди на домоуправителя да напише на Кеслър бележка, че парите му не се приемат и да му я пъхне под вратата. Игнейс така и стори. Кеслър върна парите в пощенската кутия, но Игнейс отново написа бележка и я пъхна заедно с парите под вратата на стареца.
След един ден Кеслър получи копие от съдебното решение за опразване на квартирата. Там пишеше да се яви пред съда в петък в десет часа сутринта, за да мотивира отказа си да опразни квартирата поради продължително нестопанисване и нанесени щети на чужда собственост. Официалният документ изпълни Кеслър с неописуем ужас, тъй като никога през живота си не се беше явявал пред съд- Не се яви в определения ден.
Съдия-изпълнителят пристигна още същия следобед с двама яки помощници. Игнейс отключи Кеслъровата врата и докато те си проправяха път към апартамента, домоуправителят се втурна по стълбите, за да се скрие в мазето. Независимо от воплите и сцените на Кеслър, двамата помощници методично изнесоха оскъдните му мебели и ги подредиха отвън на тротоара. След което изнесоха и самия Кеслър, въпреки че се наложи да избият вратата на банята, тъй като старецът се беше заключил вътре. Хванали здраво ръцете и мършавите крака на стареца, двамата помощници го понесоха ритащ и стенещ по стълбището. На улицата го сложиха да седне върху един стол сред вехториите си. Горе съдия-из пълни телят заключи вратата с катинар, доставен от Игнейс, подписа някакъв документ, който връчи на жената на домоуправителя, след което той и помощниците му се качиха на един автомобил и си заминаха.
Кеслър седеше върху разглобения стол на тротоара. Валеше и дъждът скоро премина в суграшица, а той все още седеше там. Минувачите заобикаляха купчината му. Гледаха Кеслър, а Кеслър гледаше в нищото. Не носеше нито шапка, нито палто, снегът се сипеше върху него и той постепенно заприличваше на част от лишеното му от владение движимо имущество. Не след дълго се зададе сбръчканата :италианка от най-горния етаж с двама от синовете си, всеки натоварен с претъпкана пазарска чанта. Като позна Кеслър, седнал сред мебелите си, тя запищя. Пищеше на италиански в лицето му, въпреки че той не й обръщаше никакво внимание. Стоеше съсухрена на площадката пред блока и размахваше тънките си ръце, а увисналата й уста ядовито се гърчеше. Синовете й се опитаха да я успокоят, но тя продължи да пищи. Показаха се няколко съседа да видят кой вдига врявата. Накрая двамата сина, неспособни да измислят нещо друго, оставиха на земята пазарските си чанти, вдигнаха Кеслър от стола му и го понесоха нагоре по стълбите. Хофман, другият Кеслъров съсед, изпили с помощта на малка триъгълна пила катинара и Кеслър беше внесен в апартамента, от чието владение беше лишен. Игнейс крещеше на всички, като ги наричаше с мръсни имена, но тримата мъже слязоха долу и качиха столовете на Кеслър, счупената маса, долапа и стария му железен креват. Струпаха всички мебели в спалнята. Кеслър седна на ръба на кревата и зарида. Малко по-късно, след като старата италианка донесе супена чиния с врели макарони, подправени с доматен сос и настърган кашкавал, всички си тръгнаха.