От скалистия връх се откриваше долината на река Тунджа. Притисната между Балкана и Караджадаг, тя приличаше на продълговато пъстро поле, обагрено с меки тонове от ширналите се в него царевични ниви, с ярката ленина на къдравите лозя и овощни градини, между които се мушеше светлата, посребрена от слънцето ивица на реката.
— Погледни земята ни — посочи с ръка долината старецът. — За тая земя си заслужава човек да се бори и да умре.
Петър Иванов се надигна на здравия си лакът и се загледа с широко отворени очи. Наистина картината замайваше погледа. И край родното му село се извива река. И там природата е прекрасна. Та нали нея тръгна да освобождава той.
— Гледай, гледай — продължаваше старецът. — Хей там, под дима, зад гъстата елхова гора, е Елхово. Току до самото него се гуши Ешекчии. А вляво, оттатък Тунджа, е Лаханлий. Там са най-хубавите бахчи в целия ни край. Каквото сладко зеле става, пръстите си да изядеш… А виждаш ли хей там, в ония гънки на Балкана, е Хаинкьой… Не виждаш ли? Хей там, вдясно, при ония гористи петна. Там са братушките. Много бежанци има при тях… До вечерта ще стигнем там…
Радостна усмивка разцъфна по лицето на опълченеца. Колко хубаво говори старецът! Да му се наслушаш. Но изведнъж мъчителна гримаса сбърчи лицето на Малчика. Беше помръднал крака си и раната го заболя. Протегна ръка към нея.
— Какво, боли ли? — със съчувствие постави ръка на рамото му старецът. — Ами че ние съвсем забравихме раните. Имаме време да ги превържем. Ей го къде е Хаинкьой. Пак ще стигнем, преди да се смръкне…
Извади плоско шишенце от пояса си.
— Таман и ще ги промием… Петгодишна е. Сам съм си я варил. И билки съм сложил в нея. Я сръбни една глътка. Това ще те ободри…
Глътката ракия ободри ранения. Погледът му се оживи. Старецът започна да развива бинта. Но кръвта от раната, която беше избила по тънкия плат, беше го скоравила. Той изля малко ракия върху му. Спиртът проникна до раната, попари кожата, сякаш нагорещено желязо се допря до нея. Малчика изохка неволно и затвори очи от болка. Пръстите на стареца потрепераха, като че болката на ранения премина по тях. Скоро раната се откри набъбнала от силното затягане на превръзката и съсирената кръв по нея.
— Имаш ли друг бинт? — попита старецът. — Този не става вече.
— Не.
Старецът поклати замислен глава.
— Съдери ризата — каза Малчика.
Старецът погледна ризата, която се подаваше съвсем измърсена от пазвата на опълченеца.
— Не бива, само ще замърсим раната. Трябва чисто платно.
И посегна към торбата:
— Ще намеря нещо там.
Развърза я. Измъкна бяло, домашно тъкано платно:
— От прикята на унуката е. Бабата го е тъкала. Няма за това да мисля сега… Пак ще изтъче, само живи да останем…
Откъсна няколко парчета. Намокри едно от тях с ракия и внимателно изтри раната. Малчика примря от болка. Но не се оплака. Превръзката обхвана крака и по-горе от раната. Старецът превърза и ръката. Когато свърши, топла сълза се търколи от очите на Малчика. Той протегна ръка към добрия човек:
— Колко съм ти благодарен, байно!
— Остави тия думи сега, юначе — мъчеше се да измъкне пръстите си старецът от шепата на опълченеца, — това не е нужно. Да не съм свършил някаква голяма работа? Хайде да тръгваме. Полека-лека ще се спуснем в долината. Сега поне само надолу ще вървим. Хей там ще се спрем да си похапнем. Петровките са вече узрели. Па и по бахчите може да намерим нещо… Дай пушката на мене. Хъ, хвани ме през рамо със здравата ръка, така…
Двамата заслизаха по стръмната пътека. Прохладен ветрец подухваше от реката. Слънцето бавно се откъсваше от долината. Лъчите му милваха високите върхове на планината. Пазвите на Балкана се затваряха в тъмноморав здрач. Над Хаинкьой засвяткаха като огромни звезди бивачните огньове на Гурковия отряд.
След големите боеве на Шипка Българското опълчение беше изтеглено на десния фланг на позицията, при село Зелено дърво.
Есента настъпи в Балкана по-рано. Студен вятър забръска пожълтелите гори. Мъгли запълзяха. Върхове и долища потънаха в тях. Силен кротък дъжд заръмя. Земята подгизна от влага. От стрехите на войнишките бараки се заизцеждаха едри капки. Пътищата станаха непроходими. А после изведнъж запрелита рядък пухкав сняг. Опълченците заобиколиха огнищата. Студеният полъх на зимата вече се чувствуваше.