А студеният извор, който бликаше под скалата, между едрите яркозелени лишеи, големите букаци, които хвърляха прохладна сянка, така примамлива за уморените пътници, предразполагаха към почивка и весели разговори и песни. Потулените в колоните славейчета пееха. Подбутнат от върлата ракия, някой от колджиите или керванджиите дереше гърлото си със сладникаво маане. Прохладен полъх се носеше от изток, откъм гористите върхове на Малък Търсювец.
Когато керваните тръгнеха отново, на поляната при Кокалана оставаха недоядени резени хляб и недооглозгани кокали. Войнишките кучета се спущаха върху тях, сдавяха се и ги разнасяха из гората. Така във всяка долчинка, до всеки храст се белееха животински кокали. Дори и по пътеката за извора хората се спъваха в тях. Затова околното население нарече извора Кокалана.
От Кокалана се снабдяваха с вода опълченците от втора, трета и пета дружина, разположени на позиция на върха Шипка. А също и общият резерв на отряда, и главният превързочен пункт, разположени отначало при османската казарма, а отпосле към Узунукуш.
Но още от първия ден на сраженията османлиите се приближиха толкова близо до позицията на защитниците на върха Шипка, че някои по-смели низами, закрити из скалите и храсталаците, наблизо до извора, не допускаха никой да се приближи до него, особено през деня.
Залегнали в неудобните си плитки окопи, върху които се сипеха неприятелски куршуми едва ли не от всички страни, особено когато врагът зае Волинската височина, опълченците все повече изнемогваха от жажда. Стомните и бъклите вода, които успяваха да донесат на позицията бежанците, провирайки се по кози пътеки, приличаха на дъждовна капка, която се изпаряваше, преди да е докоснала нажежената от слънцето земя.
На втория ден от сраженията опълченците забелязаха, че на скалите, срещу Кокалана се появи един черен османски войник. Нарекоха го Грозния арапин. Колкото и да се наместваше удобно в своето скривалище, над скалата стърчеше неговата черна глава и червеният му фес. Изглежда, че той беше командир на групата стрелци на скалите. Със своите далекобойни пушки пибоди те обсипваха с куршуми мястото около извора. Някои от стрелците оставаха и през нощта на скалите и обстрелваха извора. Трябваше да се изгонят оттам…
Августовската нощ се спусна тежко и задъхана над Шипченския проход. Османските атаки спряха. Заглъхна ехото на залповете. Само редки единични гърмежи, идващи от стражевите постове, пропукваха. От време на време съскаха куршуми и при Кокалана.
Притиснали пушките до себе си, около двадесетина опълченци се спуснаха безшумно по стръмните оврази към Кокалана. Напреде им вървеше подпоручик Кисьов от трета опълченска дружина. Трябваше да се промъкнат в гората оттатък извора и на разсъмване да се опитат от близко разстояние да обстрелят Грозния арапин и неговата команда.
Но на високия и стръмен овраг близо до извора един от опълченците се препъна и като нямаше къде да се задържи, търколи се в дъното на изринатия от дъждовете овраг. Другарите му се спряха, изтръпнали от страх, че шумът от падащия опълченец може да бъде чут от османските стрелци в скалите. Някои дори залегнаха, готови да стрелят. Но наоколо беше тихо. Само водата на извора подскачаше напевно из падините на стръмния дол. Между клоните блещукаха неприятелските бивачни огньове по Демиевец и Бранено гнездо. Непрогледна тъмнина лежеше в дола под тях.
Опълченците мълчаливо продължиха да се провират напред. Шумът на извора ги помами. Пиха жадно от студената му вода. Прегазиха полянката и продължиха в гората. Но скоро тъмните сенки на вековните букаци оредяха и пред опълченците се откри голяма гола стръмнина, в дъното на която се издигаха скалите, заети от низамите. Опълченците приклекнаха зад букаците, из ниските лещаци, а някои залегнаха из трапчинки, в които се белееха оглозгани животински кости. Навикналите в тъмнината очи на опълченците вече добре различаваха силуетите на скалите, издигащи се на около двеста-триста крачки напред. Небето на изток, над Демиевец и Бранено гнездо, започна да побледнява. Звездите гаснеха една по една. Все повече се развиделяваше. Белият дим на бивачните огньове се провлачи по склоновете на отсрещните върхове. Сега османският часовой ясно изпъкна над скалите. Но около него все още нямаше никакво движение.