Опълченците започнаха да губят търпение. Погледът им беше отправен към подпоручика, който наблюдаваше скалите. Но той продължаваше да мълчи.
Ала ето, край часовоя се промъкна войник. Аленият му фес се мярна и се потули зад скалите. След него се занизаха десетина низами. Катереха се като кози по скалите. Бързаха да заемат позиция.
Опълченците насочиха пушките си. Подпоручик Кисьов забеляза това и ги спря с ръка.
— Не още. Ами арапинът?
Наистина опълченците в нетърпението си бяха го забравили. А най-напред към него трябваше да бъдат насочени пушките им.
След малко едрата фигура на Грозния арапин се показа. Пристъпваше тромаво и важно. Щом той се намести зад скалите, и другарите му надникнаха от своите скривалища.
За да отвлекат вниманието им от командата, която беше залегнала при извора, няколко пушки от окопите на Шипка припукаха. Така беше уговорено. Низамите от скалите отвърнаха. Над извора изсвириха тънко и зловещо куршуми. Деветооката османска батарея от Малък Бедек разбуди с няколко снаряда смълчалата се позиция. Взривовете разтърсиха Шипка и Централната височина. Руските батареи отвърнаха.
Сега, когато вниманието на вражите стрелци от скалите беше отвлечено към артилерийския двубой, подпоручик Кисьов трябваше да действува. По-късно, когато настъпят османските вериги от Демиевец и Бранено гнездо, изтеглянето на командата ще стане мъчно.
Подпоручик Кисьов погледна опълченците и им каза шепнешком да бъдат готови.
— Щом замахна с ръка — прибави той, — ще стреляте. А после ще повторите и ще потретите… Готови бъдете!…
След миг дружен залп екна в дола. Последва втори, трети…
Изненадани, низамите се изправиха над скалите. Не можеха да определят откъде идваха куршумите. И изведнъж хукнаха да бягат. Грозният арапин се надигна, разпери ръце да ги спре, но и самият той, увлечен от другарите си, се спусна подир тях. Не успя да направи няколко крачки и се строполи от скалите. Закачи се на храстите и там остана. Само неколцина от войниците му можаха да се спасят.
Опълченците побързаха да се приберат на позицията си на върха Шипка. Никой от тях не пострада.
В това време артилерийският двубой се разпали. Зачуха се тръбни сигнали и барабани. Подхвана залпов пушечен гърмеж. Съдбоносният ден на отбраната на прохода започваше. Заобиколени от османските орди, опълченци и руснаци с последни сили отбиваха атаките. Надвечер пристигнаха на помощ стрелци от Драгомировската дивизия и спасиха Шипка.
Руски полкове смениха капналите от умора опълченци и останаха на прохода до края на годината.
Османците вече не посмяха да се катерят по скалите срещу Кокалана. Изворът остана в ръцете на защитниците на прохода…
Вода за юнаците
Със свито сърце бежанците, стрували бараки и чергила от двете страни на габровския път, гледаха как зад гористия гребен на Узунукуш никнеха бели облачета по Малуша и Свети Никола, а след тях като тежка въздишка пропълзяваше из теснината грохотът на артилерийските залпове. През нощта, когато огънят на оръдията спираше, заревото на рядката артилерийска стрелба на османските батареи изгърбваше внезапно светналия хребет на Балкана към потъмнялото небе, сякаш някакво огромно чудовище се спотайваше и набираше сили да скочи. Тишината, която настъпваше след това, не успокояваше бежанците. Те знаеха, че там високо, на прохода, шепа опълченци и руснаци препречваха пътя на многобройната Сюлейманпашова армия и че от тяхната храброст зависеше краят на войната; ако османските табори се спуснеха през прохода към Дунавската равнина, щяха да застрашат тила на плевенската обсадна армия и на русчушкия отряд.
Затова и босоногите и одрипавели бежанци се вълнуваха и живееха с усилията и тревогите на защитниците на прохода. И въпреки изпълнения със страхове и неизвестност ден, видеха ли да се завиват в барутен дим върховете, надеждата за благополучния изход на войната възкръсваше в измъчените им души. Но това не траеше дълго. Нощем, свити под колите и чергилата, те спяха с отворени очи. Всеки по-голям шум или сянка им се струваше отстъпващ войник и наплашени от башибозушките нападения, грабваха торбите, готови да хукнат като обезумели накъдето очите им видят.