— Хей, старче! — извика някой подир дядо Божко от горичката при превързочния пункт. — Ще те убият.
Но дядо Божко не го чу. Той беше вече забързал по пътя. Не го спираше нито бръмченето на куршумите над главата му, нито заравящите се в краката му оловни зърна, дигащи прах.
— По-скоро при момчетата! — повтаряше той в ума си и все повече ускоряваше крачка.
Дори от близкия окоп вече неколцина му махаха с ръце.
Но внезапно усети, че нещо го парна в гърдите. Притъмня му, олюля се и грохна на пътя. Не успя дори и да охне.
Като не чуваше вече гласа му, Мицка спря. Обърна глава и наостри уши. Загледа се за миг в лежащия неподвижно стопанин, после обърна очи към храста край пътя. Виолетовият цвят на магарешкия трън я помами и тя тръгна към него. Малкото мушна муцуна под нея.
От окопа вече пълзяха неколцина опълченци към бъклите с вода.
През целия ден Мица обикаляше с малкото си по позицията. Понякога се приближаваше до някой окоп, оредял от бойци, и го оглеждаше, сякаш търсеше някого — може би младите си стопани, синовете на дядо Божко…
На Орлово гнездо
От високата позиция на върха Свети Никола опълченците от първа и четвърта дружина и един батальон от Орловския полк наблюдаваха как отрано сутринта, на 9 август 1877 година, предните части на Сюлейманпашовия корпус започнаха да лазят по планината. След кратка престрелка с казашкия аванпост на Малък Бедек те заеха този връх и започнаха да строят позиция за артилерия. С няколко снаряда Голямата батарея на полковник Дроздовски разпръсна османските войници и дори катурна едно от оръдията им в пропастта. Колоната от товарни коне, която ту се показваше, ту се скриваше по изпъстрената с поляни стръмнина, беше така добре улучена от руските снаряди, че десетина коня с товарите се търколиха надолу из пътеката.
Опълченците заскачаха в окопите и захвърляха калпаците си във въздуха.
— Сега ще си премерим силите с тая паплач — викаха те, — ще видят, че не сме вече довчерашната рая. Ще ги изметем от земята си, както артилерията на братушките ги събори в пропастта. Ех, да не са тия негодни пущини в ръцете ни…
И поглеждаха с яд белгийските шаспо, с които бяха въоръжени. Негодността им да се борят срещу вражите пибоди, които стреляха с прицел на хиляда и осемстотин крачки, опълченците изпитаха още в боя при Стара Загора. Трябваше да си служат повечето с ножа. Той пък беше дълъг тесак, остър от едната страна и годен по-скоро за цепене на дърва. При това шаспото лесно се нагорещяваше, цевта се издуваше и изплюваше куршума пред носа на опълченците.
Но Голямата батарея не продължи стрелбата си. Трябваше да пести снарядите. Тогава османците устроиха на Малък Бедек една батарея от шест оръдия. После я увеличиха с още три. Поради деветте дупки на блиндажа, през които се подаваха цевите на оръдията, русите нарекоха тази батарея Деветооката.
Веднага тя откри огън по челната позиция на прохода, върха Свети Никола. Снарядите й зашариха по блиндажите на Стоманената, Малката и Голямата батарея и по пехотните окопи на опълченците и на орловците. Камъни и буци пръст захвърчаха над главите им. Барутен дим обви върха. Задави защитниците. Гъсти башибозушки колони се заспущаха от Малък Бедек. Веригите им се появиха на поляната срещу окопите на опълченците. Забиха неприятелските барабани, засвириха тръби и под огъня на Деветооката османците се впуснаха на атака. Хиляди гърла зареваха:
— Аллах! Аллах!…
Сега върхът изведнъж кипна. Сякаш димяща лава избухна от него. Залпове след залпове разтърсиха въздуха. Стоманената батарея обсипа с картеч неприятелските редици. Но на всяка разбита редица идваше друга. И все по-близо до върха се аленееха фесовете на низамите. Запълзяха и в Улея, където стръмнината беше по-достъпна. Малката батарея забълва огън срещу тях. След малко се закатериха неприятелски войници и по терасата под Орлово гнездо. Голямата батарея пренесе огъня си по тях ланинският път, който се извиваше като змия под Орлово гнездо и се губеше надолу из гористата стръмнина, потъмня от синята униформа на низамите. Въпреки смелостта им до скалите на върха не можеха да се докопат. Оттам орловци косяха редиците им.
Все пак османските вериги, които напираха към Стоманената батарея, успяха да се приближат до нея. Залегнали из трапчинки и храсти, те обсипваха с куршуми окопите на опълченците и на руснаците и подпомагаха прииждането на подкрепленията, които се спускаха непрекъснато от връх Малък Бедек. Подготвяха се за нова атака. Но защитниците ги изпревариха. Стоманената батарея спря картечния си огън. Стрелбата от връх Свети Никола пресекна. Опълченци и руснаци наскачаха от окопите със затъкнати на пушките ножове. Студеният блясък на щиковете засвятка застрашително. Забиха ротните барабани. Бойният вик „ура“ проеча над долината. Човешки порой се понесе към османските вериги.