Прилепилите се към земята низами, очакващи да се понесат в атака, се надигнаха, слисани от бурята, която налиташе отгоре им. Прииждащите зад тях вериги трепнаха и се спряха. Спогледаха се и като видяха ужаса в очите на другарите си, обърнаха гръб и хукнаха назад. Не дочакаха удара с нож. Страхът беше помътнил разсъдъка им. Една мисъл, едно желание беше ги завладяло по-скоро да избягат и да се спасят. Не се спряха, докато едрата букова гора не ги закри.
Опълченците се завърнаха в окопите си. Но тук ги чакаше яростта на Деветооката. Тя обсипа с огън окопите им. Снаряд улучи блиндажа на едно от оръдията на Стоманената батарея. Избухна в закритието и го разруши. Дървета и пръст се разхвърчаха оттам. Прислугата на оръдието беше разкъсана от взрива.
В това време някой в поддръжката извика:
— Патроните горят! Спасявайте се, братя!
Сред опълченците настана смут. Една от каруците, която преди малко беше докарала патрони, гореше. Снарядът беше се пръснал наблизо до нея и беше запалил сламата между сандъците. Ако огънят засегне патроните с мукавените гилзи за пушките шаспо, куршумите ще се разхвърчат в гърба на позицията и ще нанесат голямо поражение. А до патронните каруци бяха стоварени и кошове със запасни снаряди за Стоманената батарея.
Докато опълченците се двоумяха какво да направят, един сух, среден на ръст опълченец, с провиснали големи мустаци, които закриваха съвсем тънките му устни, с разкопчана от жегата българка захвърли шаспото си на бруствера и изскочи от окопа.
— Тичайте да гасим пожара! — извика. — Срамота е да се крием като страхливци!
И се хвърли към запалената каруца. Страничният й капак вече гореше. Той го измъкна и го хвърли на земята. Съблече българката си и стъпка с нея пламъците. Спуснаха се сега и други да му помагат. Когато изгасиха огъня и се върнаха в окопа, другарите на Леон Грудов го наобиколиха с любопитство и възхищение. Като че за първи път виждаха тоя свой другар от първа дружина. Неговият подвиг, така неочакван и бърз, го измъкна от техните редици, където еднаквата униформа и общ живот беше ги направил неразличаващи се един от друг. Той беше човек към четиридесет години. В опълчението дошъл с групата, която пристигна от Одеса в Плоещ на 14 май. Записаха го с името Леон Грудов, от Самоков. В приемателната комисия в Плоещ не се търсеха документи от доброволците. В дружината беше познат с това име.
До вечерта османците извършиха седем атаки, но все безуспешно. Последната беше насочена към левия фланг на Стоманената, където четвърта опълченска дружина беше заела позиция на скалите. Опълченците я отблъснаха с град от камъни, дървета и счупени пушки. Патроните им вече се бяха свършили…
Над Шипченския проход се развиделяваше. Тънка мъгла плуваше по склоновете на Малък Бедек, Бранено гнездо и Демиевец, където се спотайваше врагът. Тишина, която криеше в себе си буря, тежеше над дълбоките гористи долища.
Внезапно в дола зад гърба на Стоманената батарея проечаха няколко пушечни залпа. След това към връх Шипка, където бяха окопите на втора, трета и пета опълченска дружина, започна рядка стрелба.
Опълченците от двете рамена на връх Свети Никола се изправиха над окопите и обърнаха очи назад. Дали османците не се опитваха да направят обход на позицията им и вече се врязваха в центъра на защитата?
Изведнъж над Деветооката разцъфна бяло облаче. Гърмът се сля със зловещия писък на гранатата, която профуча над Свети Никола. Снарядът се разби на склона на Шипка, между Кръглата батарея и окопите на опълченците. Тежък, тъмен барутен дим се издигна, сякаш някакво кълбесто дърво поникна за миг. Ехото удави гърма из пропастите към Волинската височина и Узунукуш. Второ, трето, четвърто облачета разпериха крила над Деветооката. Нови димни дървета изникнаха до склона на Шипка. Наредиха се едно до друго. После бавно плъзнаха по върха, разбъркаха се, преляха се едно в друго и заприличаха на тъмен облак, който надвисна над Шипка.
Обади се и османската батарея от Малуша. Тя биеше в тила цялата позиция на защитниците на прохода. От взривовете на снарядите й Централната се покри с дим. Но Деветооката не оставяше на мира и Стоманената, и Голямата батарея. Явно личеше, че неприятелят готвеше решителна атака на главната и тилната позиция на отбраната. Ако те успеят да сключат обръча при Узунукуш, ще пресекат връзката на защитниците с Габрово и ще ги уловят като в капан. Тогава ще изтласкат руснаците към Дунав, а може да ги отхвърлят и оттатък него.