— Еее?
— Ще се спусна там, па каквото е рекъл господ… Напразно стискам тая в ръката си. И за тояга дори не я бива. А там долу поляната е осеяна с османски пушки. Ще си взема… А може и на тебе да донеса.
— Хубаво думаш — усмихна се със скрита надежда опълченецът, — ама доста далече е… пък и тая стръмнина…
Наистина по Улея можеше да се слезе в дола. Нали по него башибозуците се мъчеха да се покатерят на Орлово гнездо? Това беше една урва, изрината от пороищата. По двата й бряга имаше ниски храсталаци, които можеха да служат за прикритие само отстрани. Отдолу, от юг, урвата беше открита за погледа на неприятеля.
— Не ме гледай такъв, дръж, дръж… — напъха кесията в ръката на другаря си Грудов. — Далече, близко, все едно… Само кажи на братушките, дето са накацали по скалите, ей там… Да не се заблудят и да стрелят по мене…
Грудов възправи шаспото на стената на окопа и скочи на бруствера. Малки камъчета се отрониха под краката му и се търколиха надолу из урвата. Той се спря за миг и издърпа пушката.
— Нека я взема все пак. Ако не за друго, поне да се подпирам с нея… Кой знай дали някой манафин не ще скочи отгоре ми. Нали знаеш приказката: „Конска глава и на кол да я видиш, пак й туряй юздата…“
Тоя стар опълченец, който спечели уважението на другарите си, беше пъргав и съобразителен човек. От окопа го наблюдаваха как умело се провираше през храсталаците. В един голям храст те го изгубиха от очите си.
А Грудов бързо се свличаше из урвата. Тръните съвсем изпокъсаха дрехите му, издраскаха ръцете му. Ронливата камениста почва се свличаше под краката му и го завличаше със себе си. Като се добра до пътя под Орлово гнездо, той се спря в малкия изкоп, за да си почине. А и трябваше да огледа как по-лесно и бързо да се добере до голия език, над дола, където лежаха низамски трупове. Надясно към езика имаше утъпкана овчарска пътека. Тя отиваше към острите скали на края на езика, надвиснали над дола. Около тия скали имаше много убити. С прав изстрел Малката батарея ги беше покосила. По поляната нямаше никакво храстче.
Грудов се провлачи по корем из пътеката. Коленете и лактите му се обелиха. Но това не беше болка, която можеше да го спре. Стигна до убитите и залази между тях. Те стояха тук от няколко дена. Тежката миризма на кръв и на разлагащи се от горещината тела го задави. Убитите бяха всякак: по гръб, с оцъклени към небето очи, по корем, свити на кълбо от раните, които са ги мъчили, а някои висяха надолу с главата на скалите, където бяха прибягнали, за да се запазят. Смъртта беше ги застигнала бързо, изненадващо. Пушките им лежаха пълни до тях. Не бяха успели дори да стрелят. Грудов грабна две. Преметна ремъците им на рамо. Попипа с пръсти няколко презраменни паласки. Патроните не бяха побутнати в тях. Завърза за ремъците паласките на гърба си.
Той предпазливо надникна от скалата. От нея се виждаше село Шипка. Съгледа гъста низамска колона да се катери нагоре по пътя. Ето че те вече ще атакуват и Орлово гнездо. Атаката им този път беше без тръби и барабани. Искаха с изненада да се нахвърлят върху защитниците на върха. Насърчаваше ги сега само грохотът на сражението, което се разгаряше оттатък Свети Никола, към централната позиция на прохода. Те бяха закрити добре от окото на защитниците на Орлово гнездо. Издадената над дола тераса, от която Грудов наблюдаваше, им помагаше да се катерят незабелязано. Една смела мисъл като светкавица проряза съзнанието на Грудов. Какво би било, ако поразбърка малко сметките им?
Разстоянието до настъпващите безшумно башибозуци беше не повече от шестстотин-седемстотин крачки. Грудов сне от рамото си една от пушките, намести лакти на скалата и се примери. Самотният гърмеж проехтя в сутринната тишина като пукот на дъска, която разцепват с ръка. После пусна още няколко куршума.
Неколцина от предната редица се търкулиха в краката на другарите си. Колоната обърна гръб и хукна надолу. Някои се окопитиха, залегнаха в храстите и започнаха да стрелят напосока. Куршуми прелетяха над главата на Грудов. Той се закатери из стръмнината нагоре…
Защитниците на Орлово гнездо не бяха изненадани от вестта, която им донесе Грудов. Те очакваха настъплението на османците. Оръдията на Голямата батарея бяха добре насочени към дола. Малката батарея на Улея още през нощта стоеше със заредени дула. Нали артилеристите при нея спяха на лафетите с полузатворени очи. Опълченци и орловци стояха нащрек в своите скалисти окопи.
Новият подвиг на Грудов още повече го издигна в очите на другарите му. С нескрита завист поглеждаха двете пушки, които беше донесъл.